Художествената образност на стихотворението, родила се от завихрени в изтънчената душа на талантливия поет силни чувства и големи идеи, носи всички белези на съвършенството като се започне от композиционната постройка и се стигне до музикално му звучение. Макрокомпозицията (общата постройка) на Заточеници е изградена от пет осемстишни строфи, разположени в абсолютна симетричност спрямо идейния център на творбата третата строфа. Микрокомпозицията (строежът на строфите и на стиховете) се отличава с изящна изчистеност на формите и пленителна ритмомелодическа организация, която е в единство с идейно-образното и емоционалното движение.

За силната въздейственост на творбата особено много допринася майсторски използваният от автора образен паралелизъм природният пейзаж не е просто декор на разиграващите се човешки съдби, той същевременно е друга тяхна проекция. Пейзажът изцяло се сплита с тях, той е своеобразно космогонично преобразувание на чувствената и мисловна енергия, излъчвана от сборния лирически герой на елегията отвежданите в заточение поборници за свободата на измъчена Македония. В паралел са измененията на природния пейзаж и реалният ход на човешките преживявания драмата на отплуващите завинаги от родните брегове заточеници поетът проследява в границите на преломния отрязък природно време на денонощието от заник-слънце до мига, в който простира нощта крилото си, и в реалното пространство, очертано между безвъзвратно отдалечаващия се кораб и чезнещите в мъгли далеко родни брегове.

Първа строфа. Великолепният морски пейзаж, с който започва стихотворението, одухотворено пресъздаващ с ярка зрителна и слухова образност притихналата след буря морска шир, по която с попътни тихи ветрове се носи леко корабът със заточениците, има изключително важна художествена роля. Той е не просто материалност на реалното пространство, в което се разиграва човешката драма на заточениците, но и резонансна проекция на тази драма:

От заник-слънце озарени,

алеят морски ширини;

в игра стихийна уморени,

почиват яростни вълни

И кораба се носи леко

с попътни тихи ветрове

Трудно е да се обясни особената поетическа магика на този пейзаж. Тя може да се дължи:

първо, на необикновената му щрихова опростеност, сведена до морски ширини, вълни, кораб, ветрове;

второ, на изчистените му до крайност пространствено-действени проявления: морските ширини алеят от заник-слънце озарени, яростните вълни почиват в игра стихийна уморени, корабът се носи леко от попътни тихи ветрове;

трето, на неповторимо образното му пресъздаване, постигнато с ярки епитети, представящи доведени до състояние качествени характеристики: заник-слънце, озарени,стихийна, тихи, сред тях и метафоричните уморени, яростни, попътни;

четвърто, на чувствената му настройка и мелодичност, за които твърде много допринася умело използваната звукова живопис всеки стих звучи със свой емоционално-музикален мотив:

в първия стих от заник-слънце озарени алитерацията на [н] създава усещане на романтична загадъчност;

в следващите три стиха подборът на думи със специфично редуващи се широки и тесни гласни 11 : 14 [а - (6), о (4), е (2) : и (11), у (1), ъ (2)] ни кара да чуваме преминалите в състояния отзвучали действени прояви на морето и вълните (алеят морски ширини; / в игра стихийна уморени, / почиват яростни вълни);

в петия и шестия стих асонансът на гласна [о], налична в пет от думите, поражда чувство за безвързвратност и емоционално-образно подготвя мотива за страданието (и кораба се носи леко / с попътни тихи ветрове).

пето, освен всичко това обаче несъмнено поетическото въздействие на началния пейзаж се крие и в неговата втора проекция, в това, че е пейзажен двойник на човешките съдби в него иносказателно присъства покъртителната драма на заточениците (уморени от играта на историята, след безплодни борби за освобождение на Македония, нейните поборници завинаги се прощават с