Чудото на Ниагара

(съчинение разсъждение)

Пътеписът на Алеко Константинов До Чикаго и назад е една от най-значителните му творби. В него той отделя едни от най - вълнуващите и интересни страници на своята детска мечта Ниагарския водопад.

Пътеписецът се нарича Щастливец, защото е могъл приживе да види и да се докосне до земния рай, неговата мечта, детска мечта-Ниагарския водопад. От радостта и вълнението писателя ще забави представата на водопада, за да може читателят, който чете творбата му да събуди всичките си сетива и да усети Чудото на Ниагара. Дори той изпитва благородна завист към тези, които вече са се докоснали до творението на природата. Алеко Константинов е готов на всичко да види и той тази блажена красота. Тези , които вече са видели рая на земята , ще са готови да посетят и небесния рай.

Започвайки с възклицанието Ниагара ! , Алеко Константинов изразява своето възхищение към това чудо на природата, което още не е омърсено от жадните за пари американци. Сравнявайки вълнението от женитбата и вълнението от настоящото видение с израза :Не съм любил и не зная какво сеща човек, като му предстои след дълго отсъствие да се срещне с предмета на своята любовне съм се женил и не зная какво сеща мозъкът , като отива под венчилото или като пристъпи прага на своя нов живот. Той изразява женитбата с детската си мечта и казва , че изпитва нервозно вълнение. Това е знак за неговите чувства от предстоящата среща и нервозно , защото няма търпение да зърне това чудо на природата. Алеко Константинов ще се откаже от всичко в името на това да зърне водопада, дори е готов да се откаже от небесния рай. Той изразява това с думите : ако в този момент се отвореха небесата и Св. Петър ме повикаше, да ми отвори вратата на рая, аз би му извикал : Махни се остави ме да видя Ниагара !. Да зърне водопада е детската мечта на пътеписецът ,а детските мечти са най-свети и в много случаи осъществими както при Алеко Константинов . Той завижда благородно на онези , които вече са видели съвършената красота на Ниагара. Пътеписецът дори ги нарича Щастливци !, че са имали тази свещена възможност да зърнат божието творение.Дори онази осемдесет годишна бабичка, която пристъпва , подържана от внучето си вече в края на живота си е имала възможност да зърне земния рай. Тя вече видяла тази красота ще може да си тръгне щастлива от живота и ще е готова да види и небесния рай.

Започвайки първо със звуковите ефекти Алеко Константинов има за цел да събуди слуховите сетива чрез изразите и описанието :глухо бумтене, падаща грамада вода , запенени къдрици , буйно устремена и разбита млечна пяна. Така той подготвя читателя лека-полека за следващите зрителни кадри, които ще бъдат още по-вълнуващи , още по-красиви, още по-майсторски описани. Алеко Константинов е един истински майстор , творец на красота. С възклицанието :Ето го ! той изразява радостни чувства , съкровени чувства, чувства на обич и чувства на любов. Всички остават като омагьосани, парализирани, омаяни от божествената красота :Не учудване , не възхищение , не!. Никой няма думи да изрази видяното , защото дори и да го направи няма да му стигнат цветовете да опише тази величествена гледка. Те се изправят не пред творението божие , а пред самия бог. Това е един удивителен миг да се изправиш пред самия бог. Онзи, който е създал човека и онова величествено чудо наречено Ниагара. Дори да го сравним с човека ще разберем колко сме жалки, несъвършени и малки пред тази красота, съвършеност и това чудно изобретено от природата творение. Алеко Константинов даже отказва да го нарисува , защото не