Чудомир

УДОСТОВЕРЕНИЕТО

Повика ме следователят.

- Назначавам ви, казва, вещо лице. Прегледайте тук приложения към

следствено дело 24/935 година документ и се произнесете.

Вземам документа, слагам очилата, за да изглеждам по-вещо лице, отколкото

съм, и почвам да го проучвам внимателно. Удостоверение. Обикновено

удостоверение с номера му, с датата му, с гербовата му марка отстрани и

тъй нататък. Щабът на една пехотна част го е издал на Наско Атанасков в

уверение на това, че същият е бил на служба доброволец в частта от...

до... Настоящето му се дава, за да му послужи за освобождаване от военен

данък. (Справка заповед по дружината 45, 1 - 1935 год.) Печат, подпис на

командира и, ще кажете, повече нищо.

Там е работата, че има и още нещо. Освен печата на войсковата част,

представете си, върху това чудно удостоверение има и печат на гарата от

същия град, от който е издадено, а пък след текста, който обяснява, че

въпросният доброволец Наско е бил на служба от... (датата на постъпването)

до... (датата на уволнението), вместо тия дати, значи, които липсват,

мястото е запълнено с: От... Ст. Загора до... Дъбово, примерно казано.

Не стига всичко това, но и най-невещо лице и без очила ще забележи, какво

този дяволски документ е дупчен с извинение от железопътната контрола.

Дупчен на две места като нищо. За да стане по-ясно и на нас, и на

читателите и за да продължим фейлетона си, който заплашва да свърши скоро,

обобщаваме:

Доброволецът Наско Атанасков си изкарал службата, човекът, издали му

документ за доказателство, но в щаба пропуснали да допълнят графите откога

докога е служил.

Уволнява се той, дига си сандъчето с празните ваксени кутии, с

огледалцето, с писмата и трите чифта партенки, отива на гарата и иска да

пътува с първия влак. Пита за цената на билета, брои си парите - не

стигат. Ами сега? Лута се той, тюхка се, бърка из джебовете - няма, та

няма!

- Нямаш ли уверение за пътуване с намаление? - запитала го една личност с

каскет и бакенбарди. - Сега толкова евтини седмици има.

- Удостоверение, рекъл Наско, имам, ама е от казармата.

- Дай да го видя!

Наско й го подал.

- То, рекла личността, май е за пътуване пешком, не е за железница, ама

може да опитаме.

И употребила старобългарската дума "хетитски корен":

- Гечерсин! Ако мине, значи.

Взела личността след това, та попълнила празните графи, като след думата

"от" написала "Стара Загора", а след "до" - "Дъбово", почерпил я Наско на

бюфета, явил се на гишето, ударили му печата, дали му половин билет и той

се метнал на влака. Пътувал си наш Наско, значи, безпрепятствено афорфе

със сандъчето с партенките, преглеждала му контролата документа, дупчила

го съответно, докато пристигнал жив и здрав в село.

Минало се що се минало, един ден го повикали в общината.

- Наско, рекъл му кметът, трябва, рекъл, да представиш документ, че си си

изслужил военната служба, инак, рекъл, ще те обложат с данък. Едно

заявление, рекъл, ще ти направи писарят, ще приложиш към него

удостоверението, ще го пратим на данъчния началник и няма да те дирят вече

за нищо.

- Тъй вярно, рекъл Наско, ще го представя. То, рекъл, си стои у мене. В

кесията е, рекъл. Аз, рекъл, като си нямам парици, че я пълня с разни

книжа, че да хваща око.