Чудомир

ПАНАИР

От сряда още започват да пристигат каруци, брички, волски кола с ритли,

коне, магарета, натоварени със стока. Широката улица на житния пазар и

площадът около джамията се нарязват на парцели. Мерят агентите от

"сергийното право", карат се, препират се търговците и най-после почват

бързо да строят. Закопават дупки, наиздигат греди, препречват летви, мятат

отгоре им участвували и в двете войни брезенти, пребледнели парцалени

черги, дрипави платнища и панаирската чаршия се очертае като грамаден

лагер на катунари. В четвъртък следобед започват да разтварят сандъци,

бохчи, денкове и в петък всичко вече е готово. Градската поливачка поръси,

пометат, пристигнат пъстрите групи от селяни, натрупат се учащи,

празноскитаещи, цигани и когато тесният отвор между двата реда бараки се

задръсти с народ, панаирът е вече открит.

- Левче-марка! Левче-марка - дере се избръснат циганин, колелото пред

него се върти и тънкият косъм колебливо сочи към дългия като волски език

локум. И когато малкият хлапак плесне с ръце от възторг и поеме случайно

падналия му се, увит в тънка книга вече къс и хукне из тълпата, с видимо

неудоволствие и с още по-висок глас циганинът се провиква:

- Халал да е, халал да е! Падна му се на момчетооо!

- Морееето на чорапите! Океан на дантелите - реве до него прегракнал млад

евреин, налапал грамадна тенекиена фуния.

- Мента шекер! За любов шекер! За мерак шекер - писка встрани тъничък

гласец.

- При Свищовчето, при търговчето - римува друг, още по-прегракнал.

- Фабрика "Надежда" с най-хубава прежда и всички подрежда - обажда се друг

конкурент по римите, но гласът му се губи в гърлестия баритон на продавача

на телени изделия - също поет:

- Скари, закачалки, щипки и тупалки, за ряпа стъргалки!.-.. Има ли? Има

ли?

Притиснат от толкова много римувана реклама, съседът му, търговец на

всевъзможни гребенчета, свирки, фуркети, огледалца, пръстенчета и ластик

за жартиери, пее бавно, провлечено, сякаш ще заплаче:

- Бащата се удави! Син му млад загина! Аз им бях комшия стоката им

дигнах и сега продавам, колкото пара да падне само

Минавам по-нататък.

Ето го и цирка. Пред входа на висока стълба се е покачил уморен клоун. На

рамото му е малка маймуна в червен панталон. Тя хруска орех и с явно

безразличие гледа ухилената срещу й тълпа от втори братовчеди. До тях е

най-прочутият факир. След това може да се види "илюзион", борба с мечка

стръвница, стрелбище, вафли, билки, моментална фотография "Експрес"

- Елате, господа, елате да видите детето с две глави как плаче, горкото, и

проклина майка си! Живо е, истинско е! Клепка с очи, диша и говори И

двете му глави говорят, господа! Елате лично да се уверите! За възрастни -

3 лева, а за учащи - 2 лв.

Срещу него сред купища кутии и вързопи, безредно разхвърляни по земята,

крещи и друго потомче на Израиля:

- Петнайсет лева кюлоти! Десет лева чорапи! Де го има туй нещо другаде?

Де го имааа?

- Пантофи, пантофи, евтино чехли и пантофи! Келепуур - обаждат се гласове

откъм "Чаршята на арменците"

- Десет лева кой каквото си хареса! Десет лева! Граби, народе!

Завивам към кебапчийниците. Скарите пращят, натегнали от вкаменени

суджуци, рахитични кебапчета и пастърма, сякаш рязана от бутовете на

египетска мумия. Синьо грозде, побеляло от прах, и ухилени овнешки глави,