самодоволно. Даскалът го загледа, загледа, стана и рече:

- А, а бе, Тинко, ти сякаш имаш мустаци вече, а?

Тинко посегна да се обърше, но даскалът го хвана за ръцете:

- Мустаци, хей! Същински мустаци. Нако, я ела виж бе!

Дойде и Начо. Гледат и двамата - наистина мустаци. Чернички едни, тънички

и бозица по тях, да ти е драго просто. Кога ги побутна, те полепнаха по

пръстите му...

Проклето нещо е туй черната котка, за пакост родено. Път да ти мине, кола

ще строшиш, умряло да прескочи, на вампир ще се превърне. Та и Начовата

пущина да вземе един ден да стъпи на кацата и оттам се засилила да се

метне на полицата, дето имало бучка сирене. Хубаво, ама не могла да се

задържи и ха назад, и се цамбурнала направо в кацата с бозата. Неделя ли

се минало оттогава, две ли, откак се удавила, не ми е известно, но от нея

бяха космите, дето украсиха горната устна на Тинка Кьосето.

Разфука се Тинко, развика се, разнесе се из селото, спря търговията на

Начо, че и досега. Пъшка Начо, вайка се, наби и жена си даже, но не върви

и не върви. Взе на дяда си евзалийката даже и види ли котка, ако ще да е

на сто крачки от дюкяна, ще я наръси със сачми по гърба, ама пак не върви.

Вкисна се бозата, почнаха да се топят червените петлета, даскал Петко си

прибра сандъка с библиотеката, а алтън-славейчето, горкото, урочаса ли,

гърло ли го заболя, млъкна оттогава и повече не му се чу гласът.

Обратно към: [ Чудомир][СЛОВОТО]

1999-2001, Словото

WEB програмиране - Пламен Барух