Чудомир

ЧЕРНАТА КОТКА

Две години слугува в града Начо, докато изучи бозаджийският занаят, и щом

го изучи, дойде си в село, ама сиромах човек, с две голи ръце какво може

да залови. Няма дюкян, няма каца, нито казан, ни зърно, просо. Въртя,

сука, па взе, че се ожени за Куца Деша Чокина. Кой ти гледа Деша и

куцотията и, но всред селото си живеят, имат голям двор с чешма и

розоварницата му е до пътя.

Отряза дядо му парче от двора, прегради му част от розоварницата за дюкян,

снабди го с казан, притегна му една стара каца, че като се развъртя наш

Начо, за две недели приготви бозата, измайстори шекерени петлета, смля

Деша ока ръж за кафе и търговията тръгна.

Събра той младежите, нали е въздържател, дойде и даскал Петко, че и

попадията почна да се отбива даже. Даскалът донесе в един газен сандък и

читалищната библиотека даже и я сложиха на полицата. Библиотека,

библиотека, ама я посегне някой да прочете нещо, я не, а за карти и за

табла всички питат. Примоли се Начо на Хаджи Донча да му даде старите

изпокъсани карти и той се съгласи срещу една дълбока пахарка боза, но като

ги разгледа Начо, оказа се, че няма ни купа поп, ни спатия десятка, нито

пък черна мома, а девятки, девятки колкото щеш. Отиде при Джонка Бонин

тогава и му рече:

- Джонко, роднина сме, учил си тоя занаят, иде ти отръки, изпиши ми върху

тия деветки един поп купа, една черна мома и една десятка спатия.

- Дадено, казва, дадено, но ще има ли едно кило боза?

- Ще има, ще има, и едно петле отгоре ще има даже.

Седна им Джонко и нали му приляга на купата девятка, извъргаля набързо,

цял-целеничек поп Еня, тури на спатията девятка още едно кръстче да стане

на десятка, изписа и една от черна по-черна мома и готово. Табла намери на

вехто в града. Тя пък нямаше три пула, но отрязаха на две макари краищата

и въпросът се разреши. Стана Начо дюкянджия, значи, развъртя една търговия

за чудо и приказ. Особено в празничен ден по един джеб дребни пари

събираше. Бозицата му беше редичка, понякога я прегаряше и миришеше на

опърлен калцун, ама инак беше резлива и навлизаше в корема неусетно.

Ех, срещу Великден, да речем, или пък срещу Голяма Богородица Дешо ще

вземе да стопли вода в казаня, ще нахвърля в него черги, козяци, навои,

пелени и тем подобни, за да ги изпари, но това са домашни работи и не им

се меся. Като го оплакне, след това може само умрели бълхи да останат на

дъното, иначе нищо му няма.

Чевръст беше Начо и мераклия. През пролетта направи отпред пейка, пося две

лози, а над вратата окачи кафез с алтън-славейче вътре и като се

разчурулика онова ми ти пиле, като закърши глас, боза да ти се не пие,

шекерено петле ще си купиш, ще си го смучеш сладко-сладко и няма да

отминеш дюкяна му.

Майстореше червени петлета Начо, шарени пръчки, шекерени, сусамлийки се

научи да прави и бозата се лееше като из ведро, дето има една дума, ама

когато черна котка път ти мине, и иди се оправяй.

Един ден тъкмо отделяше просо на една черга, отдолу откъм черквата се

зададе, натоварен с букова греда, Тинко Кьосето. Прекрачи дола, спря пред

дюкяна, свлече гредата, опря я на стената и като си бършеше челото с

ръкава, изписука на тънко:

- Нацка, я дай една полвиница, че ми залепна езикът от тая сурова букачка.

Дюкянът беше празен. Само даскал Петко четеше вестник до прозореца.

Отметна Начо парцалената черга, с която покриваше кацата, надигна се на

пръсти, гребна с каната, напълни му тенекиената полвиница и му я подаде.

Тинко избърса с длан голямата си уста, дигна я, смука, смука и я нацеди в

корема си наведнъж. След това изви врат към даскал Петка и се ухили