Чудомир

АЛАМИНУТ

Чудни работи стават по света, баджанааак, големи работи! Какви

изобретения, какви изкусности и каква бързина!

Едно време наканим се, да речем, на панаир да идем. 3астягаме колите,

натрупаме сено, настелем черги, напълним торбите с хлябове, накачим се

фамилиарно, па: Ха бре! Де бре! Дий!... Ъъъс! Гя-гя-гя... Веднъж спреш

да напоиш воловете, други път да ги нахраниш, трети път, че се мръкнало,

за да пренощуваш; че ден, че два, че за три дни в Заара, дето има една

приказка.

А сега: аламинут! Всичко е аламинут. Метне се, да речем, някой на

аероплана, за два дни обиколи всичките земни кълбета и си кацне пак у

дома. Нищо и никакъв човечец се качи други път и дорде го чуеш да рече

пррр... над главата ти, изгуби се и още не ти изсъхнала плюнката, ходил

в Ерусалим и си иде хаджия.

Учен свят! Дяволски свят! И по звездите почнаха като кози да се катерят, и

на морското дъно слизат чак раци да ловят - да се чудиш и маеш просто!

И не само големите, а и малките се специализираха и се отракаха тъй, че не

можеш и приказките им да разбереш вече. Ей на, на наша Пена, сестрата,

хлапето да вземем. Свърши не довърши шести клас, прибраха го в киното при

машината. Стоя, колкото стоя там, направиха го помощник-оператор и сега

върти оня ми ти чекрък и ги дъни едни думи - чудесия.

- Вуйчо - вика, - аз - вика - мога да разглобя цяла о п е р а т у р а

бурма по бурма и пак да

я направя аламинут. И адактора - вика, - и фор... фор-фер... щеркера, и

всичко!

- Какво е това фър-фър-щъркел? - питам го.

А то:

- Не е - вика - фър-фър-щъркел, а фор-фер-щеркер, ф о р ф е р щ е р к е р!

Виж каква дума само, можеш ли я каза наведнъж, а? Аз от три месеца си я

повтарям като молитва и пак не мога да я докарам. Германска дума била,

пуста да остане! Голям напредък, голямо нещооо! Разглоби му едно радио,

един грамофон, да речем, електрически звънец, ютия, армоника и каквито щеш

още главни машини тури им частите в една торба, раздрусай я, разбъркай ги,

колкото щеш, щом му ги дадеш - ще ги сглоби, ще ги направи наново

всичките. Амии! Ще ги направи аламинут! Такъв един келеш се е извъдил, да

му се не надяваш.

Майстория, баджанак, майстория, техника и бързина! В наше време, дорде

достигнеш по-голяма служба, побелеят ти и веждите от старост, а сега

срещнеш някое голобрадо офицерче:

- Какъв сте, ваша милост?

- Майор! Подполковник!

- На каква служба сте, моля ?

- Началник на отделение! Областен доктор! Инспектор по залесовките!

Още не си залесило територията под носа, и инспектор! Ди-рек-тор!...

Ами тъй ли правехме ние с младите момичета някога, а ? Тъй ли се любехме?

Хванеш се на хорото най-напред срещу нея, че я поглеждаш и стрелкаш с очи,

че пъшкаш и най после се редиш да й намигнеш и тя я те видяла, я не. Чак

след това ще се пресрамиш да се хванеш до нея, тя ще ти подаде кутрето си,

ще извие глава на обратна страна, ще се зачервите и двамата, ще ви

засъхнат езиците и нито ти ще можеш да речеш думица, нито тя. Сега

Аламинут! Едно поклонение, значи, една хватка през кръста, залепнат един в

друг, сякаш им правят опаковка, и ето ти тебе румба!

Бързат сегашните млади, бързат. И всичко се е хукнало, сякаш никой го

гони. И призовките бързат, и изпълнителните листове, и сроковете на