Човешкото страдание разкрито чрез образите на Гунчовото семейство в разказа По жицата

Йордан Йовков е писател с голямо човешко сърце, а творчеството му учител по краота и човеколюбие. Разказът По жицата е една от най-съкровените Йовкови изповеди, вълнуваща творба за страданието на българския селянин, за вярата му в доброто, красотата и надеждата.

Темата за човешкото страдание е поставена още в началото на разказа и умело интерпретирана чрез образите на Гунчовото семейство.

Добружанският овчар Моконина неведнъж се е срещал с човешката мъка и страдание и сам ги е изпитвал. Затова още като вижда приближаващият се към него висок и едър човек разбира, че той е потиснат от някаква беда.

Проницателният поглед на Моканина веднага разпознава бедността, както и голямата мъка на непознатия, който идва към него. Първата представа за другоселеца е изградена не чрез авторски разказ а чрез впелатленията на овчаря. Той разбира, че нещо страшно се е случило на нерознатия човек, че огромна болка тегне на сърцето му. Свидетелство за това са неясния му поздрав и блуждаещия поглед. Всичко у другоселеца говори за мъката му. Външният вид на Другоселеца издава бедност: неумело зашити кръпки по ризата, оръфан пояс, потурите също.

Инак, да го гледаш човек планина мисли се за него Моканина и решава, че е от ония меки, отпуснати хора, за които се казва, че и на мравката път струват. Впечетляващ е контрастът между физическата сила на този човек и душевната деликатност и мекота, които излъчва. Видно е, че нещо човърка душата му, нещо мъчи сърцето му.

В наблюдателността и точната преценка на овчаря се убеждаваме и когато поглежда към каруцата на другоселците. На шосето еспряла каруца с жена и младо момиче. Жената изглежда отчаяна, а ръченикът и е с отпуснати настарани краища. Момичето лежи върху черни възглавници посред бял ден, завито в одеало, въпреки жегата. Всички тези детайли за проницателния добружанец говорят за нещастието , което е сполетяло това семейство.

Речта на Гунчо къщо свидетелства за болката, която го потиска. Двукратно употребеният глагол имам: Имам. Една момичка имам болна и гальовната дума момичка говорят за огромната бащина обич и за голямата му тревога. Бащата се чувства безпомощен пред нещастието. Свидетелство за това е изпълненото с болка възклицание: Бе , тя нашата каквато е!. Всички тези особености на речта разкриват бащината мъка, обичта към чедото и неспособността да бъде приета страшната мисъл, че може да бъде изгубена единствената дъщеря. За нещастието му говорят и треперещите ръце.

Усетил добротата и разбирането на Моканина, селянинът желае да излее мъката си пред него и да разкаже за своя живот. От изповедта му