Реферат по философия

Човешкото спасение и Бога в средновековната християнската мисъл

Връзката между представата за трансцендентния Бог и монотеистичната християнска доктрина не трябва да бъде възприемана априорно и безрезервно. За полагането на абсолютната природа като отвъдна от страна на средно ранната християнска мисъл съществуват редица съществени предпоставки, детерминиращи този процес както от логическа, така от социокултурна, така и от чисто екзистенциална гледна точка. Логическият резултат на такъв продължителен и проявяващ се по специфичен начин процес представлява формирането и разпространението /най-често чрез неформалната "институция" на пророците/ на представата за един Бог, представляващ чиста сакралност, самодостатъчен по своята природа. В християнската мисъл, този Бог е безусловен, намира се свръх разума, свръх всякакво познание и не зависи по никакъв начин от определено мисловно или познавателно съдържание.

Всъщност всяка изразена чрез число функционална зависимост поддържа констатацията за наличие на чиста интелигибилност и респективно за наличие на нематериални същности и субстанции, чиито правила са абсолютно независими от видимия свят и опита, а обратно - й строго ги детерминират. Не случайно, някои от християнските мислители изтъкват като изключително силен аргумент за съществуването на Бога числото, числовите съотношения и математическите закони, като пример в случая може да се посочи Августин Блажени.

Не би следвало да бъде пропусната и една предпоставка от екзистенциално естество естествената потребност на човешкото същество от самоутвърждаване в битието интуитивното убеждение, че собственият живот не е просто нещо абсолютно случайно и не би могъл да свърши със смъртта. Безсъзнателното убеждение, че съществуването на човека има заложен висш