ЧОВЕШКОТО НАСИЛИЕ НАД ПРИРОДАТА

В РАЗКАЗА НЕЖНАТА СПИРАЛА

В света на писателя Йордан Радичков природата се явява не просто фон, а равноправно действащо лице, което определя мярката за нравственост. През нейния поглед мъдрецът Р. ни предизвиква да преоценим някои прости, но много важни неща, без които съществуването ни е невъзможно.

Човешкото насилие е темата, която тревожи хуманиста в разказа Нежната спирала. Без да ни поучава директно, ЙР изразява тревогата си от озлобяването на човека, който е престанал да живее в хармония с природата, да я забелязва и уважава. Позволява си да я разрушава, без да се замисля, че с това разрушава света, в който живее и убива доброто у себе си.

За обект на човешкото насилие авторът е избрал не други човешки същества, а мълчаливата на пръв поглед природа, която не може да му се противопостави по същия начин.

Авторът е избрал за свои герои ловци. Те се връщат от лов премръзнали, омърлушени и уморени, скрили лица под шапките си. Природата им изглежда сива и враждебна, нищо не подсказва, че разходката им е донесла някакво приятно изживяване, те са се затворили в себе си, престанали са да общуват с околния свят.

Единственото живо същество по пътя им е един внезапно изникнал върху снега шипков храст, отрупан целият с ярки червени плодове, които гледат като живи очи във всички посоки. Но неочакваната красота предизвиква неочаквана и наеправдана реакция у героите- конярът го перва с камшика си през лицето, ловците гледат с недоумение, храстът им заприличва на вампир, защото не само авторът, но и останалите ги жегва острата мисъл, че шипковият храст е