Човешкият грях простен или наказан (есе)

ГрехътПростен или наказан Да сгрешишДа сгрешиш, когато обичаш или да сгрешиш за да бъдеш човек? Но какво е грях? Грехът може да бъде красив и нежен или безмилостен и жесток.

Йордан Йовков, писател на живота, обръща внимание на човешкия грях в творчеството си. Простен или наказан е грехът в творбите на бележития български писател?

Йовков засяга проблема за греха в най-нежните си литературни произведения Старопланински легенди и Вечери в Антимовския хан.

Красив е грехът в Йовковите Старопланински легенди, неговите пориви водят героите или към явна гибел(Шибил, Божура) или към любов и щастие(Кошута). Но грешно ли е да обичаш? Да се изправиш очи в очи със смъртта, за да защитиш любовта си, да се бориш с прегради и със злини, да сгрешиш, но в името на любовта. Наказва ли се тази любов?Не! Нима нежната и красива любов трябва да бъде наказана?Не би ли било това грях? Макар и грешна, любовта е в името на щастието. Дори самият Йовков прощава на своите герои, макар и пред смъртта. Защото не е грешно да сгрешиш, грях е да не можеш да простиш. А Йордан Йовков разказва с любов за своите герои,навярно той търси в тях опора и отговори, дори на собствените си въпроси. Йовковите герои обичат чисто, искрено, те не са порочни и безкористни. Любовта им е светла, искряща, нежна и възвишена, тя не е омърсена от студените безмилостни и порочни удари на живота. Йовков прощава на своите герои, защото те са поставени пред камшиците на съдбата, пред брулещите клони на един живот. Много от тях умират(Божура,Индже,Шибил), но дори и след смъртта тяхната любов остава да живее.Смъртта ще пречисти душите им от греха, защото сърцата им са чисти, а тяхната обич ще остане да живее извън времето.

Какво е грехът за самите Йовкови герои? Те извършват грешни постъпки несъзнателно, те живеят в един сън, в който нямат време да се замислят, през целия си живот те са на ръба на една пропаст, от която няма излизане. Един ден те ще се събудят и ще осъзнаят своя грях. Затова и Йовков им прощава, защото самите те се разкайват за постъпките си(Индже). Наказанието, което получават е от тях самите, а ролята на Йовков е да им прости. Самонаказанието е възмездие за сторените грехове, дори и собственото си увлечение към недостижимото, към красивото, но гнилото, те заплащат със собствената си смърт(Постолови воденици). Макар и неволно, грехът трябва да се изкупи. Изкуплението е собствена смърт на героите, но тя се явява и спасение на душите(Постолови воденици, Индже), и любовта им(Божура,Шибил).

Освен греховната любов,нейното наказание и нейното опрощение, Йовков е засегнал и един друг грях убийството(Най-вярната стража). Макар и преклонен пред своите герои, Йовков ги наказва с тяхната собствена смърт. Пътят, по който те поемат е отрупан с тръни, макар и в името на любовта, техните сърца са пълни с омраза, техните чисти чувства и пориви са прераснали в жажда за отмъщение. Затова и те умират, за да се спасят, но те умират от собствената си омраза, от собствена си ревност и жестокост. Дори и Йовков не прощава на тези герои, защото те умират с гняв и огън в сърцето.

За един друг грях пише Йовков в Старопланински легенди. Майчиният грях. Но може ли той да бъде простен?През чумавото е разказ, пропит с болка и отчаяние. Дали Йовков прощава на майката на своя герой? Тук страхът и болката надделяват. Дори над майчината обич.Смъртта на собственото дете е най-голямото наказание за майчиния грях. В този разказ побеждава любовта. Макар и грешна, тя е красива, тя остава да живее сред звездите, във вечността и времето.

Грехът, престъпленията и любовта присъстват в един друг сборник на Йовков Вечери в Антимовския ханМакар и с друга проблематика, тази творба разкрива човешкия грях, макар и в други измерения. Споменът е вечен, красотата остава да живее във