Забравена парола?
Начало на реферати

Човешки раси


Човешки раси.

Човешката раса е голяма група от хора със сходни морфологични и физиологични особености, с общ произход и общ изходен ареал.

От популационногенетична гледна точка човешката раса е популация, която се отличава от останалите по алелните честоти на определени гени.

Човечеството се дели на три големи раси:

1. Негро-австралоидна раса. Ареалът на възникването й е Африка.

2. Европеоидна раса. Ареал на възникване Близкият изток и Европа.

3. Монголоидна раса. Възникнала е в Азия.

Расови белези. Броят на белезите, по които расите се различават помежду си, е около 100. Те биват морфологични и физиологични.

Най-важните морфологични белези са цветът на кожата, формата на космите, формата на мозъковия и лицевия череп, формата и големината на носа и устните и др.

Задача: Като използвате фиг. 2.35., направете характеристика на расите, основаваща се на морфологичните им белези.

Най-важните физиологични белези са ритъмът на растеж, основната обмяна на веществата и потната секреция. При негроавстралоидната и монголоидната раса например растежът е най-интензивен до седмата година на живота. Затова при хората от тези раси пубертетът настъпва по-рано. При европеоидната раса растежът е най-интензивен във възрастта между 7 и 14 години. Основната обмяна при европеоидната раса е по-интензивна в сравнение с монголоидната раса. Най-голям брой потни жлези на единица площ се съдържа в кожата на хората от негро-австралоидната раса, а най-малък при хората от монголоидната раса.

Произход на човешките раси. За произхода на човешките раси съществуват различни становища. Според хипотезата за моноцентризма расовата дивергенция е започнала от палеоантропа. Според хипотезата за полицентризма расовата дивергенция е започнала по-рано, от различни представители на архантропа. Според тази хипотеза негро-австралоидната раса е произлязла от разновидности на питекантропа, монголоидната от синантропа, а европеоидната от палеоантропа. Следствие от тази хипотеза е схващането, че човешките раси имат различна биологична възраст. Това означава, че те са придобили основните си антропологични белези по различно време и еволюцията им протича с различна скорост. На подобни схващания се основават идеите на расизма за низши" и висши" раси.

Съвременната антропология приема концепцията за единството в произхода на човешките раси и принадлежността им към вида Хомо сапиенс. Основните антропологични белези са еднакво застъпени при всички раси и са се формирали преди възникването на расите. При всички раси например са еднакви обемът на черепната кухина и устройството на мозъка, устройството на скелета, ръката и гласовия апарат. Освен това броят на расовите белези е нищожен спрямо общия брой на белезите при човека 100 от 100 000. Едно от най-безспорните доказателства за принадлежността на човешките раси към един вид е, че при кръстосване между тях се получава плодовито и жизнено потомство. Върху концепцията за единния произход на човешките раси се основава хипотезата за широк моноцентризъм, според която расите са възникнали при масовото разселване на неоантропа по цялата Земя, т. е. преди не повече от 40 хил. г.

Фактори за расообразуването:

1. Приспособителното значение на расовите белези. Човешките раси са възникнали под действието на естествения отбор. При негро-австралоидната раса например черният цвят на кожата, ситно къдравата коса, широките ноздри и големият брой потни жлези са свързани с терморегулацията при горещия климат в ареала на възникването й. Сравнително големият нос при европеоидната раса е свързан със затоплянето на студения въздух в северните географски ширини. Той изпълнява функцията на въздухозатопляща камера на вдишвания въздух. След създаването на изкуствена среда на живот действието на природните фактори върху човека отслабнало и приспособителното значение на расовите белези намаляло, но те останали да съществуват.

2. Расовата изолация. Поради различните си ареали на възникване в продължение на хиляди години отделните раси са живели изолирани една от друга. Между тях не се осъществявал генетичен обмен и това е довело до засилване на различията в проявата на някои белези.

3. Половият отбор. Расовите белези са предимно външни. Ето защо те нямат отношение към жизнеността на индивида, но привличат вниманието на другия пол и по такъв начин оказват влияние върху възможността той да остави по-многобройно потомство. Така са възникнали племенните особености, а впоследствие и расовите различия.

Човешки раси facebook image
Публикувано от: Мила Миленова

Периодичен закон и периодична система на химичните елементи 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.