Човекът венец на творението

Много са чудните неща на този свят, но човекът е пръв сред тях

Антигона Софокъл

Човекът венец на творението. Гениална, функционална, физическа, духовна, социална, (дори по някога банална) машина. Движим се сред тълпи от нас, гледаме се всеки ден в очите и се мъчим да разберем как функционираме и пак нищо не разбираме. И всеки си остава сам и продължава да кръжи около своето собствено слънце, в своя собствена Вселена. Странно нещо е човекът...

Във физическо отношение човешката система е наистина възхитителна. Просто гениално кординирана учените все още не могат да се начудят на човешкият мозък и начинът му на функциониране. Но мозък имаме, не само ние, а и маймуните и други бозайници. Но разликата между нас и тях е дух, душа, божественост - кой както го възприема. Можем да смятаме, че човек в създаден като по-сложен организъм с по-сложна цел.

И нека не забравяма, че този венец на творението както бързо се устремява към прогрес, със същата скорост върви и към регрес.Човекът е една малка част от Вселената. Вселената е цялата материя, енергия и пространство, всички звезди и планети; цялото космическо пространство. А как човекът се вписва в това безизмерно пространство. Човекът притежава духовни ценности и качества, който го извисяват. Притежаваме интелектуални способности. Развивайкитях, ние можем да се издигаме пиадестал или да затънем в калта.

Но човекът съществува като цел сам за себе си. Той преследва единствено своите амбиции и интереси. Всеки се развива самостоятелно, без да се интересува от развитието на ближния.

Човекът той обича да решава сам, но не обича да носи последиците от грешките си.

Човекът той има разум, прави планове за големи сгради и кораби, но не е ли точно този, който сам разрушава своите постижения? Нищо подобно! Човекът е най-големият замърсител на природата. По повърхността на моретата и реките плуват бутилки, цигарени кутии, недоизпушени фасове и пакети от хранителни продукти. Човекът! Той избива животни, изгаря горски площи, отсича дърветата. Това ли го прави венец на творението?

Истинските човешки ценности се губят постепенно. Въпреки кръговрата на времето и повторимостите с развитието на обществото, новото от постиндустриалния свят манифестира силата си, докато човекът загубва своята усмивка сред безбройните машини технически изделия, появили се на широкия пазар. А къде е естественото общуване между хората, наречено комуникация?Заменено е от виртуалното?! Е вярно, че компютърът и интернет пространството максимално улесниха живота ни, но ние човешките