Забравена парола?
Начало на реферати

Човекът в стихотворението "История" от Вапцаров



Човекът в поезията на Вапцаров се утвърждава в суровия двубой с живота ,с времето.Той е художествено обощение на работника ,интелигента ,бореца за справедлизост и едновременно с това-живия конкретен човек.Големият естетически прелом на Вапцаров е във връщането към живия човек , към интимната му човешка същност.Това съчетание на интимно-човешко със социално-значимото в образа на лирическия герой е особеност на Вапцаровото разбиране за човека.В неговата поезия човекът е в движение ,в процес на промяна.Това е свободното човешко същество ,което има свобода на волята и на избора на поведение.

Темата за историята не е случайна за творчеството на Вапцаров и не е предмет на размисъл единствено в стих.”История”.Поетът ,склонен към философско осмисляне на битието ,постоянно разсъждава и за човека ,и за историята ,като превръщта проблема в екзистенциален.От тази гледна точка в поезията на твореца "историята" е свързана с темите за красотата и романтиката на хайдушките и четническите движения ,с героичннте и непокорни изяви на волния човешки дух ,за действената сила на личностния подвиг и саможертва.Тя е наблюдение в/у съвременната участ на века в/у съдбата на родината -настояща и бъдеща.

Интересът към миналото е предизвикан от съзнанието на твореца за него като изяза на традиционния борбен дух на българина и от представата му за историческата приемственост м/у поколенията.

Развенчаването на романтично-идеализираните и героико-величествени форми на историята като израз и съдържание на народното битие ,Вапцаров превръща в идейно-тематична и естетическа същност на стихотворението си "История".Още в началния провокативен въпрос "Какво ще ни дадеш ,историйо,от пожълтелите си страници”-той маркира проблема за историческия спомен ,за стойностното в него ,за характера на ценностите оставящи следа във времето.Полемичната поезия ,вътрешната реакция с/у утвърдените във времето и традицията представи ,е заложена съдъжателна и интонационна постройка на този въпрос.Именно с него започва суровия диалог с историята ,острия спор с шаблонизираните възгледи за нея.С този въпрос представителят на колективния лирчески герой в стихотворението успява да се раздели хронологически и битийно ,пребивавайки едновременно тук в себе си и в лирическото пространство на творбата ,и същевременно да погледне от някаква отдалечена в бъдещето точка на самия себе си като част от миналото ,превърнал се в история.В стиха е особено мястото на думата "пожълтели".Лирическият герой осмисля историята за тези ,за които пише нов летопис.Тълкуването влага нов идеен смисъл в израза "пожълтели страници" -осмислят се не като "стари" ,а като”остарели".Изтриването и пренаписването им е безвъзвратно -същата угроза заплашва и новонанесените думи.

Отрицанието на представите за историята като за легендаризиран спомен и разказ за романтичната изключителност ,за патетичната героика и величие ,се съдържа още в първоначалните изразни средства -във формата на "ний" -самооценката в съзнателно огрубената лексика ,в деестетизирания ,депоетизиран и делнично прозаизиран обргз на житейското историческо битие.Чрез тази форма поетът се идентифицира с обикновения човек от народа.Позицията ,от която разказва ,всъщност се явява гледна точка на "неизвестни хора" ,но въпреки това тои рзкрива ,че лирическият герой на творбата му е човекът въобще.Дръзкият и предизвикателен тон поставя акцентите в/у битово-правдоподобното и ежедневно-достоверното.

Пренаписването на историята е акт на морално овъзмездяване. Вапцаров доказва ,че тя малко или много винаги хваща контурите ,движи се по повърхността ,а не в същността на нещата ,грижливо изработвайки клишета за отделни исторически личности и е избягвала "простата човешка драма" ,многоликото страдание на обикновените хора ,които всъщност творят историята.

Двойнствена се оказва оценката на лирическия герой за историята.От една страна се разкрива необходимостта от нея ,да запечата необикновените подвизи на хората от миналото.Минало ,изпълнено с величие даващо сила на човека да продължи борбата си напред.Но от друга страна ,виждаме отношението на автора ,идентифицирал се с лирическия "аз" , към историята в настоящето.Той е несигурен в нея:"Ще бъдеш ли поне признателна.. .".Позицията ,в която се намира героят ,е на неувереност ,несигурност ,породени от трудността и жестокостта ,пред които го изправя живота.Но въпреки това двойнствено отношение ,тази несигурност ,авторът успява да предаде и да разкаже за цовешката драма.Драмата в живота на хората.И тук откриваме -образа на живота -суров ,груб и тежък.

Езикът е битие на мисълта.Да съществуваш ,означава да бъдеш разбран ,да бъдеш изразен в езика.Неописването на един факт би го направило “ням”-заплашвайки го да остане извън пределите на Историята.Тази идея при Вапцаров придобива особена острота и екзистенциален драматизъм.Ненаписването на нещо означава да го лиши от "живот след смъртта" ,от място в културната памет на човечеството ,би го осъдило на вечно скиталчество извън пространството на Историята:

“и нашта мъка ненаписана

сама в пространството ще скита.”

Полемиката ,която лирическият герой води ,никак не е лесна ,защото неговият противник не е просто Живота ,или “истернчната драма” ,а Историята-съперник от друг интелектуален ранг.Тя е пазителка на историческата памет.Затова нейното поведение е непредсказуемо за лирическия герой.

Авторът води спора с историята в бъдещето ,което го освобождава от моралнн скрупули относно етикецията.Още от самото начало на полемиката той и заговорва на "ти" с остър ,почти безапелационен тон.Докоента ,когато обръща дискусията до противоположната точка на първоначалния си тезис "Какво ще нн дадеш Историйо..."

живот ли бе-да го опишеш?

живот ли бе-да го разровиш?

Човекът в стихотворението "История" от Вапцаров facebook image
Публикувано от: Тодорка Манева


Вметнати части (тест) 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.