"У всеки негов разказ или песен ще видите, че лъщи едно оръжие, човешката съвест и нравствено съзнание. Разбира се, това не го прави моралист, нито наставник, но то ни подсказва, че неговата душа е в съприкосновение с душата на героите му, и винаги се пита кое е това тъмно нещо, което прави човека добър и нещастен. Той е поет, само поет. На нищо не дава отговор, за никого не търси лек, а само наблюдава и дава това, което е видял и почувствал." Такава оценка дава съвременникът на Елин Пелин Димо Кьорчев, който улавя основния мотив и център на творчеството му - човекът. Разказвачът в най-пълна степен разкрива своя хуманизъм в произведенията си - няма разказ, в който героят да не е видян с усмивка или съжаление, любов или съчувствие. Никъде сред разказите и повестите на твореца не може да бъде доловено патетично морализаторство или стремеж към елитаризъм. Онова, което лъха от разказите на Елин Пелин, е спокойното приемане на всеки тип човешки манталитет, без да бъде осъждан, изобличаван или заклеймяван. Разказвачът прониква в душата на човека и достига до прозрението, че богатството в света се дължи на многообразието на човешки характери, на човека с белите и черните зърна, на човека с неволите и радостите. Хуманизмът на автора се състои в способността му да приеме човешкия нрав и неговите прояви - от рушителя Нане Стоичко, до жизнения съзидател Лазар Дъбака от "Ветрената мелница". И за разлика от Йовков, чиито герои и в най-страшните си мигове са красиви и способни да се облагородят, то Елин-Пелиновите са обаятелни такива, каквито са - грозни, страдащи и веселящи се, грешници и светци. Приемането на противоречивата човешка същност е доказателство за дълбокия хуманизъм на Елин Пелин, който с право може да бъде наречен най-човечният писател. Самият творец споделя през 1949 г: "Ние трябва да изучим човека, защото всички работи се вършат от него. Чрез човека ние ще познаем делото. Човекът, човекът трябва да се опознава и изучава... "

Прозренията и наблюденията на автора за човека не носят само национален оттенък, а са пропити с характера на общочовешкото. Общочовешката специфика не се разкрива във външните прояви на героите или в техния бит, а в чертите на психиката им, които градят богатата палитра от човешки образи в разказите на Елин Пелин. Творецът не се стреми да универсализира своя типаж - напротив той търси и разкрива индивидуалните отличителни черти.

Най-характерната от тях е трудолюбието, което свидетелства за виталността и енергията на човека. Трудът е неизменна част от битието, той е средство селянинът да си изкарва прехраната и преживява дните си. Затова Елин Пелин разкрива труда като своеобразно жертвоприношение и начин за оцеляване. Трудът е отражение на човешката душевност, чувствителност и моралните му възгледи.

Съдбата на Боне Крайненеца от "На браздата" е показателна за безсмислените и унизителни усилия на българския селянин да се труди, да осигури бъдещето си. Оранта е началото на трудовия процес и в началото на разказа Елин Пелин опоетизира ситуацията, създава атмосфера на надежда и желание за труд, сякаш цялата природа иска да помогне на човека. Мизерията, която убива Сивушка, може да убие и човека. Това е тревогата на писателя. И нито благият характер, нито трудолюбието му могат да го спасят. Точно обратното. Моралните ценности, защитата на семейната чест могат да превърнат селския труд и живот в трагедия, както показва Елин Пелин в разказа "Закъснялата нива".

Образът на българската мадона - Лазаринка с бебето, е принизен и омърсен, но и в тежката си участ - да жъне сама, героинята не загубва достойнството и гордостта си. Тя защитава съпруга си от нападките на собствения му баща. Социалните условия пречат, според автора, човек да извършва най-важната си дейност - труда. За да го защити, Елин Пелин пише статията си "Държавата - за едни майка, за други - мащеха", където обвинява държавата в нехуманност към българските селяни. Затова някои от героите му директно обвиняват управлението за невъзможността да се трудят и да печелят от своя труд.

Отношението у Андрешко към съдия-изпълнителя показва съчувствието и солидарността между хората, желанието да си помагат, съзнанието за цената на