ЧОВЕКЪТ В ПРОЦЕСА НА СЕБЕПОЗНАНИЕ РАЗКРИТ В ПОТОМКА

Творчеството на Елисавета Багряна разкрива устойчивите родови ценности, преосмислени от лирическата героиня. Едно от най-популярните й произведения е озаглавено Потомка.Стиховете на Багряна са себеразкриване. В Потомка, поетесата търси своята същност в древния си родов корен.

В първия стих става ясно, че никой българин няма в дома си от столетия запазени портрети в своя дом. Нито фамилни книги с историята на рода или със записани в тях завети към потомците. И никой не знае подробности от живота на прародителите си.

По-нататък за непокорната лирическа героиня това не е от такава важност. Записаното и нарисуваното лесно се заличава от времето. А тя е съхранила друга памет вечна и незаличима, която не се разчита в ръкописи, тя се усеща, защото е съхранена в кръвта.

Кръвното родство може да бъде разгадано само от интуцията сътворена от въображението. За да разгадае посланията на миналото , героинята се доверява на сърцето си .

В тази творба, Багряна разрушава крепостните стени на патриархалния морал, за да освободи и другите жени от затвореното пространство на Дома в името на любовта. От онази прабаба тъмноока до лирическата героиня, любовта е изминала вековете и ще продължи още много векове. Миналото и бъдещето се събират в мига на настоящето като най-светло и най-буйно преживяване. Иначе казано любовта е синоним на вечността.Поетесата е открила великолепна метафора за родството между земята и жената: моя кръвна майчице-земя.

Над писаните родови хроники и над фамилните портрети , авторката е извисила своето родство със земята ни, съчетала в едно траки, славяни и древни българи, за да се родим и ние. Защото любовта не само пази, но и умножава порива към свобода и волност, докато създава загадъчните закони в кръвта ни. И в кръвта на нашите потомци .....

Достоен човек става онзи, който е откърмен с приказките на майката земя и я обича силно, макар да е различен от прадедите си, който остава верен на себе си, на своята човешка природа и следва гласа на сърцето.

ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ПОТОМКА

Творчеството на Елисавета Багряна разкрива устойчивите родови ценности, преосмислени от лирическата героиня. Едно от най-популярните й произведения е озаглавено Потомка.

Стихотворението представя традиционното схващане за времето като кръг от събития: от раждането до смъртта. Още в заглавието е въведена идеята да се търсят ценностите, корените, устоите в родовия морал.

В стихотворението Потомка, лирическата героиня има една цел да търси себе си сред бурния вихър на живота. Разказва вълнуваща история, подобна на приказка, в която побеждава смелостта и правото на лично щастие.

Загадъчна и нежна, героинята се пита наследила ли е непокорната кръв на своята прабаба. Категорично и смело е защитена една лична позиция правото да се обича. Лирическата героиня е дръзка и разкрепостена духовно жена. Тя е способна да обича