Човекът в призрачния град

Градът и човекът

Светът на човешката мизерия

/ Зимни вечери Христо Смирненски /

Образът на Града и социалните контрасти в обществото са основни акценти в творчеството на Христо Смирненски. В творбите си поетът ясно заявява хуманните си позиции. Поемата Зимни вечери е наситена с много болка и страдание. Авторът изразява и своето съчувствие към бедните, живеещи в мизерията на големия град.

Мотивът за човешкото страдание е водещ в Зимни вечери. В поемата ясно се открояват картините на живота в крайните градски квартали, където човекът се чувства безпомощен, без мечти, лишен от духовност и красота. Героите в цикъла живеят в света на човешката мизерия. Болката и нещастието, отчаянието и безнадеждността са пресъздадени във всяка една от седемте композиционни части на произведението.

Първата част на цикъла Зимни вечери има обобщен смислово-емоционален характер. Тя успява да създаде усещането за неуютност, студенина, отчуждение, бедност и отчаяние.

Тъмнина, мрак, пустота и обреченост са чувствата, които са внушени чрез повторението на съгласната р. Черният цвят, сравнението с гробница, образът на мъглата засилват усещането за присъствие на злото, на нещастието. Всичко сякаш е застинало, лишено от живот. Образът на луната също е обрисуван със знака на скръбта. Създава се вледеняващо усещане за враждебност и отхвърленост.

В този свят на човешка нищета хората са принудени да живеят, като страдат.

От общия план авторът преминава към конкретно описание на картините на мизерия и бедност, на страдание и нещастие.

Вървя край смълчаните хижи

в море непрогледна мъгла

и вечната бедност и грижа

ме гледат през мътни стъкла.

Смирненски умело съчетава обективното изображение на живота на бедното семейство от крайните квартали и съчувствието си към нерадостния живот на онеправданите. Внушението за самотност и обреченост се засилва. Поетът представя поредната безхлебна вечер на едно бедно семейство. Нищетата е заела трайно място в този дом. Атмосферата е подтискаща. Не уют, а глад и тъга царят в този дом. Всички са обречени да живеят в мизерия.

Картината се сменя: в сънните улици звънват песните на циганите-ковачи, пропити със скрита тъга. Те търсят избавление от бедността си в черния труд. Засилва се контрастът между мъртвилото на зимната нощ в крайния квартал и натежалата от скрита надежда песен, която дава надежда на бедните цигани да продължат да въртят тежките си чукове: