Поетиката на Христо Смирненски

Смирненски е създател на една нова стилистика стилистиката на светлината. Тя не е синтез на определена идейност, а е потърсен образът на революцията като рушителна и обновяваща сила. Революцията сама по себе си не е конкретизирана, а е стихия, която ще помете този грозен свят. За Смирненски светлината е импулс, който ще разруши старото. Той говори за младостта като алтернатива на стария свят. Монументалните визии са обвързани с въдворяването на новото. В творчеството му се носи уссещане за контраста ден, светлина мрак, обреченост, смърт. Смирненски използва символа като го трансформира в алегория, защото алегоричната образност внушава абстрактност. Стихът му носи специфична ритмика, чрез която се изграждат допълнителни внушения. Ритъмът е интензивен, динамичен, поривен, като се тъждествява с ритъм ана революцията. Ритмиката е напрегната, обвързана със смисъла на творбата. Смирненски е новатор по отношение на разработваните теми и художественото отразяване. Христо Смирненски се оформя като творец в годините на разцвета на българския символизъм. Това влияние на художествения метод се чувства най-подчертано и в най-революционните и новаторски му творби. Христо Смирненски е определен като дете на революцията. Николай Лилиев го нарича лъчезарен юноша.

светлина импусл, к ще разруши старото
революция стихия, к ще помете този грозен свят; рушителна и обновяваща сила.
младост алтернатива на стария свят
мрак,ден, светлина обреченост, смърт
смивол алегория (абстрактност)
утро, зора знак за началото на нов ден
художествено време пределно световно историческо време
епохата среща на два свята, в който единият е излишен
лирическия човек на Смирненски поставен в исторически прагова ситуация
града единствен деков в поезията на Смирненски
ново
нощта

Проблемът за човека и града в поезията на Христо Смирненски

(Градът и социалното страдание в творчеството на Христо Смирненски)

Увод:
Краткият период, в който твори Смирненски, в национално-исторически план се характеризира с крушение на националните идеали, с остри социални противоречия, резултат от двете национални катастрофи след Междусъюзническата и Първата световна война. В общоевропейски план това е време на крах на патриотичните идеали след войната, на кървави социални бунтове въстанието на Спартакистите в Берлин, Октомврийската революция, Унгарската революция, у нас Войнишкото въстание. В резултат на историческите събития се наблюдава политизиране на целия обществен и духовен живот. В културен план това е време на изчерпване на символизма, възникване на нови авангардни литературни течения експресионизъм, футоризъм. Динамичното историко-културно настояще обуславя поезия, в която основната естетическа доминанта е движението. Динамична конструкция има доминиращият в поезията му образ на художественото време. То е разкрито като пределно, световно историческо време. Епохата е среща на два свята, в който единият е излишен. Лирическият човек на Смирненски е изведен от затвореното биографично време на своя живот и поставен в исторически праговата ситуация. Утрото и зората са знак за началото на нов ден и са основните метафори за праговото историческо време. Ключов образ, утвърден в поезията е образът на нощта. Срещата на стария с новия свят е алегория, изразена посредством изтичането на стария и началото на новия ден. Тази смяна е темпорално ситуирана в полунощния кобен час прастара митологема, изпълнена с ново съдържание. Трансформируем е и образът на художественото пространство в поезията на Смирненски.

Теза:
Наследник на поетичната система на символизма и продължител на революционната линия на Ботев и Чунтолов, Христо Смирненски създава своята поезия върху една съвършено нова тематика урбанистичната. Макар образът на града да е присъствал в творчеството на неговите предшественици Вазов, Г.П. Стаматов, Дебелянов, той не е този централен образ, какъвто е в стигховете на Смирненски. Градът е не само единствен декор в неговата поезия, но той присъства в самоусещането на лирическите герои, определя тяхната чувствителност. Взаимоотношението човек