Човекът в Паисиевата история

История славянобългарска сякаш изниква от историческото небитие на българския народ., който във вековното робство е загубил не само своята държава, но и своето самосъзнание, своя народностен дух. В явилата се през 1762г. като знамение на времето тази малка по обем, но велика по стойност книга, всичко е ново съдържанието, патосът, стилът.

Паисий решително се противопоставя на тезите на сърби и гърци, че българския народ няма значима история и велики владетели. Той защитава в своята творба достоинствата на българския дух, положителните качества на националния характер, формирани през вековете на исторически превратности. С факти и аргументи има корени в далечното минало, исторически традиции и доказан принос в духовната история на Европа. Българинът макар и под робство, не само не трябва да се срамува, а е нужно да познава и да се гордее със своето минало, да прояви старание за неговото възраждане, да съхрани българската национална идентичност и самочувствие.

Като искрено вярващ и убеден християнин започва разказа си за произхода на българския род далеч назад в библейската история. За Паисий достойнствата на българите като дух и характер са доказани с историческите дела на царството ни, на нашите славни ханове и царе. Българите първи от другите славяни са имали царе, кръстили са се и са имали патриарх, летописни книги и кондики. Качествата на националния ни характер според Паисий са пряко свързани със съдбата на българската държава и българското царство. Славните години на българското могъщество на подвизи, победи и слава, когато българските владетели и воини са взимали данък от силни римляни и мъдри гърци, показват достойнствата на националния характер. С огромно вътрешно удовлетворение и неприкрита симпатия, но без да нарушава обективната линия от факти, Паисий изрежда хрониката на българските царе, техните триумфи и успехи. Книжовникът счита за нужно да обособи отделна глава за най-сполучливите тринадесет български царе. В началото на съответния пасаж авторът поставя риторичен въпрос: С какво бил знаменит Кардам? или Защо бил знаменит цар Александър?. Следва изреждане на подвизите и придобивките на държавата по времето на управляващия владетел. В тази част от историята са възхвалени делата на петимата царе, които причиняват най-големи вреди на вечния враг гърците. Под техния скиптър България играе ключова роля в политическата и военна история на Европа, простира се на три морета, славни царства й се покоряват и плащат данък. Авторът акцентира на това как цариградски императори молят за милост с дарове и изгодни сродявания. Отбелязва как столетия сърбите не са имали своя държава, а са били под българска власт. Подобни факти противоречат на тезата за богоизбраността и непобедимостта на византийските императори лъжа, широко разпространявана по времето на турското робство от гръцките духовници. От посочените примери на велики дела Паисий се стреми да изведе същностните черти на националния характер. Той издига в култ българското непокорство и непримиримост към чуждата власт. Според хрониките българите са свирепи, диви и безстрашни и силни във война, малък народ, но непобедим, а победите срещу числено превъзхождащ ги противник печелят с национална храброст и съгласие в боя.

Паисий разбира, че бранната мощ и воинското величие не са достатъчни да бъде преодоляно гръцкото културно влияние. Затова писателят обогатява книгата с духовните и културни постижения на българите. Специална глава За славянските учители авторът отделя на Кирил и Методий и техните ученици. Паисий подчертава огромната роля, която изиграва за съдбата на цивилизована Европа делото на двамата солунски братя и техните святи последователи Климент, Наум, Сава, Еразъм, Ангелария. Епохалната културна мисия на българския народ, приел най-напред славянската писменост и разпространил чрез нея християнската вяра в другите славянски страни като Русия, е повод за оправдана национална гордост. Нападките на фанариотите, че българите са прости, се сблъсква с неопровержимите исторически факти за богата българска книжовна традиция, за множеството учители и просветители оставили място в националната и европейската писмовна памет.

Още по-пространно писателят се спира на галерията образи на български светци деятели, отшелници и мъченици. В събраните в специална глава светци могат да бъдат обособени 3 типа, изразяващи различните страни на светостта в полза на българското име. Със своите праведни дела и безгрешен живот, с посвещението си на Бога избрани владетели влизат в пантеона на праведниците. Такива са Тривелия, Михаил Йоан (Борис Михаил), Давид, Йоан-Владимир. Друга група български светци, които отразяват специфична част от националния облик на българите са църковните деятели с високи санове. Такива например са прочутите патриарси Евтимий, Теодосий Търновски, Йоаким.

Според Хилендарския монах висше умение е да преодолееш земните съблазни и светската суета. Поради тази причина значителна част от канонизираните български светци носят аурата на отшелничеството. Авторът акцентира върху знаковата фигура на Йоан Рилски. Народ, който е успял да откърми такива свети синове, според Паисий носи огромен духовен заряд. Той е способен да защити своите идеали. Авторът с вдъхновение разказва за подвига на двадесет и петте зографски мъченици, начело с техния игумен Тома. Те предпочитат да не бягат от латините, а да приемат мъченическа гибел в горящите кули на манастира и да отдадат живота си в името на непокорството против чуждата вяра.Умелият преход от историческите мъченици към съвременните свети личности дава възможност на автора да сравни безчинствата с тези на турските поробители. Новите светци-мъченици като Георги , Николай, Ангел предпочитат мъченическата казън вместо да погазят вярата си и да приемат мюсюлмансатвото. Според Паисий българите са безстрашен и силен народ. Наред с войнските способности у българина е заложен култът към просвещението и писмеността, към богоговеенето пред светите учители. Християнската вяра е част от българския дух, изразява неговия стремеж за духовно съвършенство. Винаги в различни исторически периоди ще се намерят святи хора, които с цената на живота си ще я пазят и ще се превърнат в духовни стълбове на българщината и православието.

Хилендарският монах не идеализира събирателния образ на българина. Писателят не подминава мрачните моментив родната история. В тях към светлия български дух се наслагват и сенките на предателствата, отстъплението от светата вяра, подчиненото онеправданои извънредно тежко положение на българския народ под турско иго.

История славянобългарска е вдъхновен разказ за един малък, но велик народ с изстрадан национален облик, преживял редица променливи тенденции в историята, но непокорен в своята вяра и народност. Затова Паисий има моралното право със силата на гнева и презрението да зададе на родоотстъпниците съдбовния въпрос: О, неразумний юрoде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш и не говориш на свой език?С чеда като Паисий, скромни и талантливи, отдадени до смърт на националната кауза, България и българите могат да се гордеят пред света.