Човекът в миналото и днес

Имало едно време един каменен човек Той не бил направен от камък, но живеел в каменната епоха. Ще го наричаме каменния човек. Той обичал да излиза от пещерата и да гледа как вятърът полюшва клоните на дърветата, обичал да слуша шума на листата и песните на птиците. Когато искал да се позабавлява хващал някоя тояга и започвал да я размахва във въздуха, опитвайки се да уцели някоя муха. Така и не успявал Сега няма такива човеци. Наместо песента на птиците и шума на листата, индивидът от нашето време( него пък ще наричаме електронния човек или по-точно човека копче ) обичал да излиза от малкатата панелена кутийка и да гледа как мигат билбордите и се сменят рекламите, обичал да слуша клаксоните на колите и псувните на шоф?орите. Когато искал да се позабавлява тръгвал на разходка с надеждата да се натъкне на нещо интересно и да се измъкне за миг от сивотата на ежедневието. Така и не успявал Имало едно време една градина. В градината имало червени и сочни ябълки. Има сега един площад с асфалтирани улици от двете страни. Тротоарите са бетонни. Чувало се едно време уга-бу. Сега се чува Ууууу уот дас дис батан ду?. И имало едно време и има сега и ще има сега и ще е имало едно време Животът върви, бяга, търчи като подгонен от ромска тумба блуден богаташки син, блъска настоящето в дивото си препускане и го оставя зад гърба си без да си спомни за него, без дори да се обърне, нанасяйки черно-лилавите синини на технократизма. Тротоарите стават с все по-високи бордюри, ябълките вече са дефицит, птиците отново ще бъдат провъзгласени за божества заради намаляващата си популация, човекът копче също като предците ще се кланя на животни, станали жертви на генното инженерство, клонирането и изкуственото оплождане. Може би се питате Къде по дяволите стои човекът в цялата тази картинка?. Ами как къде? Отгоре, разбира се! Стои там горе в тъмното и дърпа конците, изсича горите и строи паркинги, замърсява въздуха и строи паркинги, убива природата и строи паркинги, паркинги, паркинги А тези, които са паднали от стълбата преди да стигнат там горе, до тъмното с конците, играят куклите в театъра на нашата епоха, на техните ръце и ледени пръсти са вързани конците А най-заблудените марионетки работят като реквизити разчистват сцената на третото хилядолетие след целия фарс. И така в 21-ви век всичи ние се радваме на това, колко много е постигнало обществото на планетата Земя, било то с общи усилия или благодарение на отделни личности. Гордостта,(може би напълно нормално следствие от еволюцията, все пак не е лесно на два крака), пълни плитките ни душици с моментно удовлетворение, както ние пълним стомасите с чипс и чизбургери. И ако някой си мисли, че тук ще последва профанното но еди-какво-си, вероятно защото предпочита KFC пред МакДоналдс, жестоко се лъже. Доброволното отказване от едно за сметка на друго разкрива парадоксалната същност на човека. Отричане, отричане, утвърждаване, отричане Все повече нови неща заместват старите, изначалното се погубва, гради се един нов свят, носещ етикета Добро за човечеството, но всъщност всяко едно ново носи лична облага на един. Чистотата на отношенията човек - човек изтича в каналите, търкаля се по сметищата, издига се със смока и бива приклещена между живота и облаците . И може би новият слоган на хората вече е Един за себе си, всички - в кофата. Романтиката на 21-ви век. И ето - в моята главица следния въпрос се появи - Кой всъщност е каменният човек и кой електронният? Дали е каменен този, който без никакви грижи и с чиста душа се радва на слънчевата светлина и носените от вятъра прашинки или другия - роб на рутината и слуга на системата? Има ли електричество и тръпка в живота на новия човек? Бясното препускане на ежедневието скоро ще предизвика избледняването на човека копче. До прозрачност ще се стигне чак след няколко хиляди години. Дано дотогава стане възможно телепортирането. Жалко е, че ще виждаме зелено само на скрийнсейвърите си Но в крайна сметка на кого му пука?