Човекът в калъф

1. Първата поява на Беликов е в речта на Буркин: Ето, на съвсем наскоро, само преди месец-два в нашият град умря един Беликов, учител по гръцки език, мой колега.

2. Главният герой в творбата е наречен кратко и просто Беликов. Не случайно авторът не му дава лично име. Той се стреми да изрази неговата безразличност към живота и паразитно и безцелно съществуване.

3. Беликов е затворен човек. Той не желае да разкрива факти и събития от своето минало, а дори се старае да ги прикрие под обвивката на своя калъф : Действителността го дразнеше, плашеше го, държеше го в постоянна тревога и може би, за да оправдае тоя си страх, той винаги хвалеше онова, което никога не е бивало.

4. Социалното положение на Беликов в обществото е учителската позиция. Но той не е от учителите стремящи се да предадат своето знание на учениците. И в обществото той се държи потайно и скришно: И древните езици, които преподаваше бяха за него всъщност същите тия галоши в чадъра, в които се криеше от действителния живот.

5. Още от портрета на героя може да се съди за притеснителният му и стеснителен характер. Той винаги се старае да е дебело и плътно облечен, сякаш се опитва да скрие нещо под дрехите си. Той се опитва да се загради и иска да се запази непокътнат от околният свят и действителността. : Беше забележителен с това, че винаги, дори и при най-хубаво време, ходеше с галоши и чадър, и непременно с топло зимно палто. Сякаш и лицето му беше в калъф, тъй като го мушеше във вдигнатата си яка.

6. Речта на Беликов е доста кратка, но в същото време много показателна. Кратките изречения, стеснителните възклицания и студеното мълчание говорят много за характера на човека в калъф. : О, колко звучен е грецкият език , Антропос!

7. Броят на хората с които Беликов общува и които може да нарече свои приятели е значително малък. Но той е всеизвестен със своята потайност и самота. Затова обкражаващото го общество решава да сгоди Беликов за Варенка: И ние всички, кой знае защо, си спомнихме, че нашият Беликов не е женен, и на всички ни беше чудно, че досега никак си не сме забелязали

8. В разказа са разкрити много малко от чувствата и мислите на Беликов. Той се е вглъбил в себе си и не показва никаква емоция или желание за живот. : И мисълта си, и нея Беликов се стараеше да притули в калъф.

9. Беликов живее в свой изолиран свят. Ако не беше преподаването му, той нямаше да излезе от къщи. Авторът ясно показва обстановката в дома на героя, за да спомогне за по-доброто разбиране на творбата и осъзнаване на истинските привички и нрави на героя. : И в дома му беше същата история: халат, нощна шапчица, капаци на прозорците, резета, цял куп всевъзможни забрани, ограничения и ах, да не вземе да стане нещо!

10. Авторът не изразява пряко своето отношение към героя. Той използва другите герои, общуващи с Беликов, за да изкаже своята оценка и становище за личността му. Целта на главният герой е да покаже как скромността, затвореността към обществото и необщителността в днешни дни не са добродетели, а точно обратното. Това са отрицателни качества, които правят човек по-маловажен и незначителен. Самовглъбяването и изолирането от обществото правят човек самотен, карат го да забрави хубавите страни на живота и да бъде съпътстван само от проблемите си.

Използвани Материали: Литература 10 клас Диоген

Изготвил: Християн Карастоянов 10^е