Човекът в Илиада между войната и мира

ЛИС

В Омировата Илиада представите за мира и войната се преплитат. Животът на древният човек е бил наситен с кръвопролитни битки и смърт. След тежките съоръжения той намира пристан у дома, където мирно и щастливо преминават дните му. В поемата на Омир непрекъснато се редуват мирни и военни сцени, гняв и примирение. Така се създава широко епично платно, създаващо точна представа за живота в древна Елада.

Илиада започва със свада между Ахил и Агаменмон, които си приличат по своята гордост. Агаменмон е нагъл, високомерен, себелюбив и горд. Ахил защитава войнската си чест и човешко достойнство, наранени силно от Агаменмон. Гневът на Ахил е движеща сила в конфликта на поемата. Хриз моли Агаменмон да се откаже от наградата си символ на обществено признание за проявен героизъм. Отначало той е непреклонен. Загубата на робиня има не само материална стойност, но с нея губи и престижа си. Подронен е авторитета му, унижено е достойнството на война, доказал е качествата си в битка. Гневът на Агаменмон е разрушителен. Чрез него предизвиква гневът на бог Аполон. Ползващ се с привилегия на върховен вожд на ахейската армия, Агаменмон е принуден да върне наградата си пленницата Хризеида на баща й Хриз. В замяна отнема наградата на Ахил Бизеида. Честолюбието на бога на войната е наранено. Той се изправя срещу царя, за да защити човешкото си достойнство. Въплъщение на героичния идеал, Ахил се бори за