Човекът, творящ добро

В многогодишната история на човека, въпреки огромните постижения и успехи, човечеството не успя да разреши един простичък въпрос, а именно: Какво означава да бъдеш добър? Трябва ли да творим добро? Не е ли по-лесно да се правим, че не забелязваме чуждото страдание, или че сме безсилни да помогнем? Какъв трябва да бъде истински добрият човек?

В един от най-емблематичните си разкази, Йордан Йовков представя именно един такъв човек. Това е творящият добро човек в разказа Серафим. Още името на героя се асоциира с доброта, но тази доброта се извършва не само с добротворство, но и с промяна на околните. Героят идва от пътя, идва отнякъде - не е важно откъде идва, какъв е произходът му, а важни са неговите дела. Той сякаш просто преминава през света, за да изпълни мисията си - да твори добро. Външният вид на героя подтекстово внушава , че това е един освободен от оковите на обществото човек, за когото видимото и материалното не са от значение. Той е един обикновен трудов човек, чудак, чието единствено богатство може да се прочете в очите и усмивката му. Неговата доброта е устремена към всичко и всички. Съзирайки страданието на Павлина и реакцията на кръстника и Еньо, за когото парите и материалното са най-важните ценности, Серафим не остава безучастен. Той дава парите си безвъзмездно, без да иска награда и без да е сигурен, че парите няма да отидат напразно. Тази негова постъпка разкрива неговата изключителна нравствена сила, душевна чистота, убеденост, че духовното определя същността на човека.

За беда откликът, който постъпката на Серафим среща в душата на Еньо, се среща все по-рядко в душите на нашите съвременици . Ние сякаш сме забравили смисъла на доброто в стремежа си да творим добро, но само за себе си. Считаме, че сме добри хора, само защото не причиняваме никому зло. Нека да затворим очи и да си представим един свят, в който цари равнопоставеност и справедливост между всички хора, в който няма социално разделяне, в който човек бързайки за работа не прескача и подминава падналия на пътя другар, свят в който морала е издигнат над собствените интереси и човешкото страдание намира отклик във всяка човешка душа, свят който се гради на принципите на толерантността, състраданието и компромиса. Отворете очи! Какво виждате наоколо? Един свят, изпълнен с насилие, социално неравенство, свят в който властва материалното и човешкият живот може да се купи с пари, свят в който най-недостойните за уважение биват подкрепяни от всички и намръщените лица на хората издават нищо друго освен вглъбеност в собствените грижи и безразличност към другите. Разочаровахте се, нали? Честито! Вие току що направихте първата стъпка към това да станете по- добри , а именно