Човекът силен или слаб

/ есе /

Човекът е силен, когато негова спътница през лабиринта на

живота е амбицията. В трудното и забързано ежедневие парещата надежда за едно по красиво, идеално бъдещe, го подтиква неуморно да се труди, най вече, за да осиури прехрана и да задоволи многобройните нужди на своето семейство. Човекът излага на яве несломимата си воля за покоряване на недостижимото, далечното. Той притежава способността да открива и завладява непознати земи, да навлиза в морските дълбини, пропити с привлекателната сила на неизвестното. Тъкмо непознатото вдъхва желание и енергия на отделната личност, давайки й самочувствието, че може да се справи с всяка на пръв поглед неразплетима загадка. Човекът проявява изключителна храброст в стремежа си да властва и слага ред в кипящята от разрушителни стихии, но и успокояваща хармония природа. Любопитството и широкият светоглед на индивида го потапят в океан от опасности и изпитания, пред които той решително се изправя.

Човекът е слаб, когато черните пипала на смъртта застрашително се вкопчват в душата му. В този ужасяващ миг той е безпомощен, защото е неспособен да се бори с непобедимото. Властната покровиелка на човешкия живот непоколебимо се разпорежда с отредените ти на земята дни. Тя черпи необозрима мощ от безсилието и страха на личността, а мисълта за зловещата й фигура кара дори небоязливият да се вцепени от ужас. Никой не притежава легендарното оръжие, с което да срази Смъртта преди тя да го сграбчи с кокалестите си пръсти и страшно да го запокити дълбоко в земните недра. Не, човек не е способен да надвие този непобедим враг и това го прави слаб, уплашен и смирен пред неизбежната си участ .

Човекът е силен, когато е ценен и обичан и до себе си има подкрепата на ближния. Любовта и съпричастността размекват и каменно сърце, изпълвайки всекиго с увереност и устрем към щастие и сладостни мигове. Топлината и грижата на другия те карат да се понесеш на крилете на вятъра, на свободата, пърхащ от страст и привързаност към живота, под купол от искряща светлина и незабравими преживявания. Положителните емоции и блясъка в очите на най - обичаните хора преизпълва сърцето на индивида с нестихващата сила на изригващ вулкан.

Човекът е слаб, когато самотата е изсмукала и последното пламъче надежда, притъпила сетивата и изтрила усмивката от някога жизнерадостното лице. Когато няма опорна точка в живота си, когато