Човекът роб и човекът борец в поезията на Христо Ботев

Литературноинтерпретативно съчинение

Христо Ботев, също като няколко други възрожденци, е с ясното самосъзнание, че творбите му са средство за постигане на националния идеал на българите в годините преди Освобождението, а не произведения на изкуството, за каквито се смятат през XX и XXI век. Поради тази причина се приема, че литературата на Възраждането е с утилитарен характер и се стреми към премахване на негативните обществени явления, каквито са робството и примирението с него.

В творчеството на Ботев се наблюдават две основни идеи- той пропагандира тази за свобода, която трябва да се заслужи-извоюва и изстрада и се стреми да премахне пречките по пътя към свободата. Той укорява примиреността на робите с действителността, алчността на чорбаджиите и безчинствата на поробителя.

Мотивът за свободата присъства в цялото творчество на Ботев под формата на национална, социална и нравствена. Националната свобода представлява отхвърляне на господството на поробителя-турчин по единствения успешен според автора път-революцията. Тази негова идея е най-ярко изразена в стихотворението "На прощаване"- в него лирическият герой знае, че трябва да се бори за общата кауза, дори ако намери смъртта си и падне "с куршум пронизан". Тъждествено равните понятия в думите "Свобода и смърт" са доказателство не само за решителността на юнака, но и за единствения път този на герочна саможертва. По-силно застъпено в поезията на Ботев е желанието му за социална свобода равенство на съсловията и братство между хората. Като основна преграда между тази утопия стоят чорбаджиите, духовниците и другите лъжепатриоти, които се стремят към лична облага за сметка на сиромасите. ,,Душманите на народа" са разобличени в творби като ,,Борба", ,,Патриот", ,,В механата", ,,Елегия" и ,,Моята молитва" метафората ,,смок е засмукал живот народен" и цитатът "смучат го наши и чужди гости" недвусмислено показват, че сънародниците на поробените не са по-добри и човечни от самия поробител. Именно това налага и нуждата от изравняване между чорбаджиите и сиромасите. Вината за различния социален статут лирическият говорител хвърля върху лицемерната религия, чието начало е "свещена глупост" "Бой се от Бога, почитай царя!", а не разумът и човеколюбието. Народът е лишен не само от национална и социална свобода, но и от най-важната нравствената. Нейното отсъствие е резултат от дългото време, прекарано в борби за физическо оцеляване и намира израз в образа на света -"Светът, привикнал хомот да влачи, тиранство и зло и до днес тачи;" и това придава горчивата нотка у лирическия говорител.

За разлика от човека роб, чийто живот протича в полето, в долната част на вертикалния модел за света, юнакът се намира в Балкана, в горната.Личноста му претърпява метаморфоза в творчеството на Ботев, която го издига от хайдутин (в Хайдути) до осъзнал необходимостта от свобода бунтовник в На прощаване, а в Хаджи Димитър, Обесването на Васил Левски и Моята молитвадо ясния конкретен образ на борец за свобода и социална справедливост. Лирическият герой в "Хайдути" прави прехода към закрилник на народа, страшен за чорбаджии и турци чрез напускането на битово-профанния свят. В "На прощаване" вече присъства и елемента на саможертвата за висшата цел, присъщ на бунтовника. Впечатление със своите идеали прави бореца в "Хаджи Димитър",чийто "уста проклинат цяла вселена", защото не може да извърши саможертвения си подвиг още веднъж. Описанието на умиращия е покъртително, понеже той възприема смъртта не като агония, а като край на революционната борба, като пречка да я продължи. Затова и за него се грижат същества, чието поведение е коренно различно от естественото "вълк му кротко раната ближе", ,,сокол, юнашка птица, и тя се за брат, за юнак грижи!", което се дължи на величието на подвига: ,,Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира:него жалеят земя и небе, звяр и природа "В елегията "Обесването на Васил Левски" свободата има свой символ, Апостола, който е неделим от съдбата на България и също като героя от баладата "Хаджи Димитър" е безсмъртен в смъртта и със смъртта си въздейства на природата:"гарванът грачи грозно, зловещо, псета и вълци вият в полето" и на хората:,,старци се молят богу горещо, жените