ЧОВЕКЪТ И ВЯРАТА В ПОЕЗИЯТА НА Н.ВАПЦАРОВ

Две от основните понятия ,с които свързваме творчеството на Вапцаров са вярата и романтиката и не случайно две от най-хубавите му произведения ,програмни до известна степен са едноименните му стихотворения.Макар и да отразяват две различни страни от Вапцаровата етика и поетика ,романтиката и вярата са обединени от общ хуманистичен порив.Вярата на Вапцаров е основа на неговото светоусещане ,на позицията му -нравствени и етическа.Тя оформя и поетическите възглед на твореца за човека.

Вярата за поета е жизнено необходима.Без нея лирическият герой не намира изход от граничните екзистенциални събития и се поддава на песимизъм ,апатия, отчаяние.В своята поезия Вапцаров утвърждава вярата-антипод на социалния ад ,вярата в един по-добър и осмислен човешки живот.За поета вярата е по-висша ценност и от живота ,без нея той ще бъде нищо.Тя е съкровена духовна сила ,пред която физическият натиск е безсмислен.Затова и първото програмно стихотворение от сборника Моторни песни носи иметоВяра.Творбата е синтез на поетовите идейни и естически възгледи ,интимна изповед ,обръщение към бедещите поколения ,манифест на Вапцаровата философска мисъл.Вяраразкрива ново значение ,а самото понятие ,което е свързано с осмислянето на човешките ценности.Написано под формата на лирически монолог на героя ,стихотворението е пример за дълбоко заложената вътрешна диалогичност и полемичност.В него Вапцаров поставя два основни проблема за любовта към живота и за вярата.В първата строфа поетът разглежда основните прояви на човешкото битие-живост-съществуване /"дшиам/ ,а впоследствие и животът в най-екзистенциалния му смисъл живот-труд ,живот-творчество ,проява на духовната същност на човека /"работя" ,"живея" ,"стихове пиша"/.Поетът внушава идеята ,че водещото начало в човешкия живот е не омразата ,а любовта към живота ,изразена чрез вярата в него жизнелюието е утвърдено чрез повторението "Напротив!Напротив!и анафората: ..,аз пак ще обичам!".Това е вярата на човека в същността на живота.Съществуването му е израз на възможност за осъществяване на неговите мечти и желания.

Творбата е насочена към синтез-обобщение на човешкото битие.След утвърждаването на любовта към живота ,поетът преминава през материалното и биологичното ,за да може човешкия дух да достигне висините ,необятните простори на Вселената.Преходът м/у двете композиционно-тематични части е осъществен със съюза но ,който способства за противопоставителния строеж на творбата.Реторичният въпрос от втората тематична част съдържа евангелския символ -пшеничено зърно ,който отъждествяваме с човешкото битие.Вярата необходима за съществуването на човека и това чувство е постигнато чрез образното сравнение:

бих ревнал от болка

като ранена

в сърцето пантера.