Човекът и суровата действителност в поезията на Вапцаров

Н. Вапцаров е от онези творци ,чиято творческа насоченост е пределно слята и обвързана с човека и действителността ,в която живее ,с времето и неговите характеристики.Човекът в творчеството на Вапцаров е представен в движение ,в промяна ,обусловена от неговата непобедима вяра в утрешния ден ,с оптимизма чиито корени са проникнали дълбоко в същността и битието на отделната личност.

В своя пълнокръвен и същевременно труден и пълен с предизвикателства живот ,поетът се движи м/у битие и бит ,м/у романтичната си нагласа и суровата реалност ,м/у любовта си към човека и омраза ,изпълваща сивото му ежедневие.Не случайно думата "живот " е най-често срещаната в поезията на Вапцаров.Като лексема "живот" е носителка на извечното начало на изконната вяра в човека и света в непоклатимостта на доброто във Вапцаровата поезия.

Човекът е в конфликт с действителността поради несъответствието м/у реалност и духовни въжделения.Поетът неслучайно поставя в началото на стихосбирката Моторни песни ,цикьлът "Песни за човека" ,ориентиран към духовното пространство на човека ,който олицетворява хармонията на живота.

В композиционно отношение ,цикълът Песни за човека пресъздава три основни момента от еволюцията на лирическия герой -смазан от силите на деня ,безименен ,нищожен ,той намира сили в себе си да направи прелом ,да се възвиси като краен победител над застоя ,отправил поглед към бъдещето.

Лирическият герой в творчеството на Вапцаров е човекът-борец за социална свобода.

В стих.Писмона преден план излиза драматичната промяна на личността.Лирическият герой на Вапцаров следва аналогичното развитие на героя на Смирненски от стих.Юноша.Той преминава от наивната романтика и илюзийте през сблъсъка с действителността и омразата към несправедливия свят до прозренията за истината и борбата.

Този сблъсък поражда борбата ,възвръщаща на човека вярата в себе си и обичта към живота.Човекът приема борбата като съдба ,съхраняваща битийните устои на личността.В стихотворениетоПисмо еразкрит и другият аспект на борбата-нейната монументалност ,всеобхватнос поради която тя придобива интернационален xарактер:земята се отърсва ,милиониите възкръсват.Оказва се ,че истинският живот е сред гррхота на машините ,сред задухата ,където непосилният труд ражда протест и ново ,борческо съзнание.Вапцаров е образно-конкретен в използването на точни изразни средства ,а неговият словесен поетичен инвентар носи яркия колорит на епохата ,в която човешкото страдание в израз на голямата поетова болка за човека.

Като своеобразно парадоксално проявление на живота ,смъртта се налага в стихотворениетоДвубой.Твърде старият двубой" м/у суровата действителност и човека се води с жар ,но победителят не е известен.Това е моментът на прелома ,в който позитивното надделява над застойното.В творбата е пресъздадено ,така характерното за Вапцаровата поетика "ставане" /Р.Ликова/ на героя.В трите епизода:15