Майце си на Христо Ботев човекът и родовият свят

Майце си е една от първите творби на Христо Ботев и неговото първо обнародвано стихотворение.За пръв път се публикува през 1867г. във в. Гайда на Славейков. По-късно през 1870г. се появява във в. Свобода и в Песни и стихотворения.В стихотворението, поетът изразява своите нерадостни преживявания породени от живота в Русия и в тези тежки времена го крепи единствено образа на майката.

Заглавието Майце си има ясно послание към дадено лице и това лице е майката. Още в началото на стихотворението е въведен образа на майката. Мотива за песента и клетвата в строфа, показват че майката страда по сина си, който е емигрант, но в чужбина не е намерил това, което е търсил, а среща това, що душа мрази. Лирическият герой не е изпълнил своя синовен дълг към майката и затова тя го е проклела и той е нещастен и неудовлетворен в чуждата страна:

та скитник ходя злочестен ази

и срещам това, що душа мрази?

Лирическият герой опитва да открие причината, поради която е наказан неговата младост да е разбита и пропиляна:

Бащино ли съм пропил имане,

тебе ли покрих с дълбоки рани,

та мойна младост, мале, зелена

съхне и вехне люто язвена?!

Метафората мойта младост, мале, зелена съхне и вехне люто язвена показват, че героя е обречен, макар да е млад, младостта му е погинала.

В чужда страна, героят няма приятели. Макар да има мили другари, с които той прекарва времето си, те не са му истински приятели. Той не може да сподели своите тревоги, мъки и идеали, те няма да го разберат. Лирическият герой привидно е щастлив, но в душата си той страда.

Весел ме гледат мили другари,

че с тях наедно и аз се смея,

но те не знаят, че аз веч тлея,

че мойта младост слана попари!

Героя освен нещастен и страдащ като емигрант, е и неразбран от страна на своите другари, той не може да им разкрие нещата, които го терзаят, нито причините за отчаянието му. Никой не може да го разбере, защото никой в чужбина не споделя идеалите му.

кого аз любя и в какво вярвам

мечти и мисли от що страдая.

В V строфа е показана майката като единственото нещо за лирическия герой, което той обича, тя е за него вяра, надежда и любов. Тя е само спомен, но героя иска и мечтае да я види отново. Майката е опората, която го крепи, която му помага да преминава през трудностите. Спомена за нея прави емигрантството малко по-добро и търпимо, а чуждата страна по-цветна. Героят мечтаел и се е надявал,заедно с майка си да живеят щастливо, но тези мечти не са се сбъднали.

Но за вси желби приготви яма.

Лирическият герой има само едно желание и то е да види майка си, да я прегърне и той да разкаже за своите мъки и душевни тревоги, защото майката за него освен, че е най-близкия му човек, е и изповедник. Слез като види своето семейство баща, братя, лирическият герой може да умре спокойно.