ЧОВЕКЪТ И ПРИРОДАТА

(ЕСЕ)

Лято е. Слънцето напича от небето, но в гората е прохладно и ухае на зеленина и горски цветя. Вървим по пътеката и се оглеждаме наоколо. Без да искам щях да стъпя в един мравуняк. Мравките тревожно пъплеха наоколо. Аз съм голяма и мога с една стъпка да унищойа малките насекоми и животинки. А и аз и те сме 1астот едно голямо прекрасно, многообразно нещо природата. Тя е навсякъде около нас, живееща като нас, хората и умираща като нас, ако не се грижим за нея.

Природата е и жаркото сленце през лятото, и капките дъжд, които падат от сивите облаци.природа са и зелените борови гори и малкото кокиче, показващо се, когато снегът се топи. Тя е и малката мравчица, която дърпа по голяма от нея сламка, и царете на джунглата хищните лъвове, тигри и леопарди.

Природата е жизнено необходима на човека. За да дишаме, трябва въздухът да е чист, за да се храним, ни трябват бистра вода и различни растения и животни, а те са част от майката природа. Взаимно свързани сме с нея в една верига, която ако се прекъсне, няма да има живот и нашата планета Земя ще е една пустиня или може би ледник в едно сурово и грозно еднообразие. А може би и цъвсем ще изчезне от вселената.

Човекът e най- висшето творение на земята. Той може почти всичко. Може да създава благодарение на своя разум и опит. Но може и да руши. Може да засади дърво, да направи хранилки за птиците и за елени и сърни в гората, но мойе и да застреля заек, яребица просто засвое удоволсвие.

Човекът унищожава природата. Той замърсява въздуха, водите, почвата. Към небето се издигат вредни димни пушеци, съдържащи отровни газове. Във водите на реки и морета се изливат пак отпадъци от фабрики и заводи. Измират птици и риби, а стене и плаче. Тя няма човешки език. Не може да реди думи в изречения, но и тя има цвой език. Ако него разберем, значи не я познаваме,а може би сме много глупави.

Природата е по-сина от човека. Тя може да ни унищожи за секунди. Зметресения, урагани, наводнения, вулкани магат да причинят непоправими щети и нещастия. Истинсо природно бедствие е когато земята се тересде и всичко се руши, когато водата залива ниви и поляни, пътища и къщи. Загиват хора и мъката е неизразима. Природата стене и човекът не трябва да и се сърди, да я рабере.

Човекът и природата са като деня и ноща, като изгрева и залеза на слънцето. Всичко диша и живее и всичко трябва да се пази с много обич и състрадание. Лябвта ни ще я спаси, а така ще спаси и нас. Ще има бъдеще само ако полагаме грижи за околната среда.