Забравена парола?
Начало на реферати

Човекът и природата в Нежната спирала от Йордан Радичков


Човекът и природата в Нежната спирала от Йордан Радичков


Като любител на природата, Радичков познава в детайли полята, равнините и планините и с опитното око на голям художник забелязва промените, които все по-често и по-трайно се виждат в околния свят и които събуждат основателната му тревога за оцеляването му. Писателят, описвайки един отделен случай, достига до общозначимите проблеми за връзката между човека и заобикалящия го свят, за естествената сила на природата и насилието на човека над нея, в стремежа му да докаже превъзходството си, за хармонията в света от една страна и отчуждението на съвременния човек, отдал се на техниката и сивотата на големия град от друга.

Разказът започва направо с описание на завръщащите се от лов и ясно показва, как тези пътници в колата не се чувстват уютно и комфортно в заобикалящата ги реалност. Ловът е един от начините човек да покаже силата и превъзходството си над природата и това съответно води до още по-голямо отчуждение от нея. От описанието не струи задоволство и радост за човека, а напротив силно не дружелюбие и враждебност. Ловът не е в синхрон с природните закони, а хората, които пътуват са безлични неколцина човеци, нито едно лице, те нямат имена. Това е първият сигнал за нарушена хармония между човека и заобикалящия го свят. Всичко наоколо е студено, мрачно, безцветно. Преобладаващият сив цвят създава тягостно усещане: Небето над нас бе сиво, вляво от шейната сивееше гора... В същото време околността е жива и одухотворена по особен начин тя се движи и живее по свой начин: Бялата равнина леко се изтегляше и завърташе край нас, смълчаната гора се измъкваше на пръсти назад, най-близките до пътя дървета подтичваха бързо, по-далечните се движеха по-бавно и се създаваше илюзията, че гората бяга назад с хиляди крака, без дърветата да се застъпват едно друго. Природата и хората съществуват независимо един от друг, между тях няма единство и разбирателство. Това одухотворяване създава усещане за приказност и тайнственост, не колата се движи по пътя, а природата около нея е във вечно движение.

Така внезапно изниква шипковият храст едновременно обикновен, традиционен и все пак тайнствен и заплашителен някак, с тези много на брой червени очи. Човекът, в случая конярят, безпричинно и безсмислено го удря с камшика си и то не просто удар, а перна храста през лицето. Храстът се пробужда и оживява, за да се запази от неоправданото и ненужно насилие. Застава нащрек и предупредително със затаена закана следи действията на хората по лъкатушещия им път през равнината, взира се в тях, отправя своя ням укор и стаено желание за отмъщение. Един от групата отново незнайно кой, с недоумение гледа храста и без да разбира неговата няма защита, от своята, човешката, егоистична гледна точка го оприличава на вампир. Човекът вижда злото, което може би сам носи в себе си, а не правото на защита от страна на природата.

Чрез спомена и описанието на втората подобна среща, въведена чрез ретроспекция е разкрито отношението и гледната точка на човека-творец, търсещ истините и хармонията на битието и природните закони. Тази втора среща на пръв поглед подобна е съвършено различна. Тя изразява нуждата от единение с природата, оптимизмът, че все още съществуват и такива хора, които искат и се опитват да разбера езикът на природата: в този миг той приличаше на човек, който е престанал да гледа на живота и на природата край себе си като на декоративна завеса, ами се мъчеше да пробие тази завеса или перде, да ги разкъса и да надникне зад тях. Навярно Методи Андонов бе успял да надникне зад тях, макар и само през шпионката, бе съзрял, изглежда, нещо извънредно

Човекът и природата в Нежната спирала от Йордан Радичков facebook image
Публикувано от: Маринка Тодорова


Подобни материали