Човекът и природата

ЕСЕ

Творбата започва с чудна картина на Лудогорското поле , която представя хармонията в природата всяко растение или живо същество имат своето значение в кръговрата на живота.През погледа на човека природата е жива. Затова и всички образи от пайзажа са олицетворени : дърветата , шипковия храст , дивите гълаби .По този начин писателя внушава идеята , че природата е жива и също като човека чувства и доброто , и злото , които и причиняваме . Така той ни подготвя за основната идея на творбата , че не трябва да се самозабравяме , защото можем да си навлечем гнева и отмъщението й . Отношението на ловците към природата изразява авторовия замисъл. Зимната красота не носи наслада , създава неуют и усещане за враждебност . Те идват от студа и влагата .

Отношението на човека към прородата проличава и в постъпката на коняра необяснимо защо той удря жестоко с камшика си красивия шипков храст.Авторът олицетворява образа на този храст Почти като човек , а лъскавите червени плодове са като живи очи . Неслучайно Радичков употребява сравнението сякаш не измръзнал храст бе пернат , а живо същество бе ударено с камшик през лицето . Човекът посяга върху природата . Извършено е насилие.То е безпричинно , без ясна цел.Чувство за вина обзема ловците.То прераства в боязън. Всеки очаква отмъщението от природата , затова и шипковият храст заприличва на вампир .
Друго е присъщо на този одухотворен художествен образ в спомена на автора за Методи Андонов , е когато са ловувалив Руй планина . Втози спомен храстът е символ на красотата на природата . Сякаш Радичков иска да ни каже , че природата внимателно наблюдава нашите действия с хилядите си очи .
След смъртта на дивия гълъб не случайно се появява отново шипковия храст , вторачил като вампир стотиците си червени очи в нас . Той сякаш произнася присъдата на природата над насилието на човека върху нея .

Кулминационен момент в разказа е убийството на дивия гълъб . Авторйт представя насилието на човека в градация : камшика на коняря ; а после пушките на ловците , коитп сеят смърт . Чувства се горчивината на Радичков , че човека остава безнаказан , изживява се като властен сред природата и най самонадеяно си позволява да рущи нейната красота .
Трагичната смърт на дивият гълъб събужда доброто в душите на ловците , отваря сърцата им за страданията на птицата и на цялата жива природа . И те започват сякаш да разбират езика на умиращата птица . С нежна спирала от кръвта си тя сякаш им изпраща важно послание . Контрастът между белотата на снега и червените кървави спирали е израз на непримиримото противоречие между хармонията в природата и насилието на човека , сам изолирал се от нея .
Дълбоко в себе си те чувстват вина заради грубата си намеса в хармоничния живот на природата . Te вече не са нейни господари природата майка ги е победила . Дала им е мъдър урок .
Символът на небесната червена сълза е израз на болката на живота природата и на всеки чувствителен човек за нарушената връзка между човешкия и природен свят .