Човекът и познанието

Александър Геров създава творчество, уникално за българската култура, която (с малки изключения) се отличава с традиционно духовно здраве едно определение на Боян Пенев за нея, в което е вложен известен упрек²⁵. Ако можеше да познава поезията на Геров²⁴, сигурно щеше да я определи като изключение.

Тази изключителност на личността на Александър Геров вродена психологическа свръхчувствителност през различните периоди от живота му има различни етапи на проявление. От стабилизирано нормално човешко поведение до болезнена рефлексия на раздвоения Аз, чието преодоляване се постига в психиатрични клиники.

Ето защо само с оглед на психологическата устроеност на твореца може да се пише за дълбочината на болката, за драматичната натовареност на съзнанието у Геров, особеност, върху която българската литературна история свенливо мълчи. А Геров е най-недвусмисленият пример за необходимостта от релативност при изследване на идентичността на българина, при преосмисляне на явленията в литературната история. Творческата фигура на Александър Геров, подобно на Иван Радоев, е костелив орех за литературознанието ни, повод за двусмислено тълкувание на литературните закономерности. Това, че в стихотворението Безизходност Геров твърди:

Защо тъй рано трябваше да разбера

че да живееш е безкрайно унизително?

а на друго място:

Ах, очите ми тези запалени бликащи кладенци!

Дълги нощи наред аз ще плача със кървави сълзи.

Ще скимтя като куче, с камшик през очите ударено.²⁶

..........

...Нека се стопяват

контурите на моя свят

и тихо нека полюлява

сърцето своя мъртъв цвят.

(Съзерцание),

не е единственият сигнал за необходимостта от ново гледище към новата и съвременна българска поезия, отличаваща се с индивидуални, специфични характеристики от цялата европейска култура.

Изнемогвам под тежкото бреме на своите мисли / Изнемогвам под тежкото бреме на страшни неща написа Александър Геров и това бреме на страшните неща все повече започва да се превръща в наш вътрешен ангажимент.

Рефлексии на драмата

Димчо Дебелянов, любимият поет на Геров, би нарекъл реакцията му гняв безумно свещен²⁷. Тази специфика на характера, освен от вродени предпоставки, е следствие и от сложно стекли се обстоятелства в личния живот на Геров. Когато поетът пише изнемогвам, това означава достигане до психологическия предел. Александър Геров е склонен към максимализъм от нравствено естество златната среда му е напълно чужда. И това е решаващо и за поетическите му визии. В този порядък можем