Човекът и неговите ценности в творчеството на Никола Вапцаров

Вапцаровите понятия върху основните екзистенциални ценности вяра, живот, труд, машина, романтика, човек, личен подвиг, родина, свят, изкуство, история, се утвърждават в полемична борба с властващите в живота и литературата представи. Сблъсъкът между собстените и чужди оценки се осъществява в поезията му най-често в диалогична форма лирическият човек е разкрит в ситуация на спор с реален (дама, работник) или абстрактен (завод, история, живот) събеседник-опонент. Ето защо посочените основни екзистенции в неговата лирика имат двумерно представяне вярата е разкрита и като отвлечен утопичен блян, и като мечта, базирана върху реалните човешки достижения (Романтика); трудът и като примитивна борба за оцеляване, и като свободно творчество (Завод, Не бойте се, деца); машината и като средство за експлоатация, и като символ на духовен прогрес (Завод, Двубой); човекът и като духовен примитив (убиец, самоубиец), и като исторически съзидател; отечеството и като земя-затвор, и като прекрасно безбрежно пространство (Песни за родината); изкуството и като историческо знание, и като псевдоотражение на живота, и като неподправена истина за битието на онеправданите (Кино, Рибарски живот, История). Оборването на лъжливата представа се осъществява в процеса на духовното осъзнаване на Вапцаровия лирически човек (Писмо, Завод, Двубой). Той има няколко етапа: оскотяващо страдание-гневен борчески протест-готовност за саможертва в името на един коренно различен в своите ценности бъдещ свят.

Решаващ момент в този процес на себеосъзнаване е сдобиването с вяра основен импулс за живот, неразрушимата духовна опора на личността. Изграждането на новите ценности в лириката на Вапцаров е резултат именно от намирането на вярата, с чиято помощ лирическият човек преосмисля изцяло своето тежко битие извървява пътя от отчаянието до борбата за защита на своите нови ценности. Ето защо идейна доминанта на Вапцаровото творчество е вярата-броня.

Нейното утвърждаване като абсолютна свръхценност е проблемен център на първата творба от вапцаровата стихосбирка Моторни песни. Тя въвежда и очертава духовния облик на неговия лирически герой. Мотивът за вярата има диалектическо утвърждаване. В първата част героят обявява за своя свръхценност живота, в името на който е готов да изтърпи всякакви изпитания (за него живота направил бих всичко). В следващата част обаче той заявява, че има ценност по-голяма дори и от живота вярата, без която би бил нищо. Става ясно, че нейното възможно похищение е по-страшна интервенция и от биологическата загуба на живота. Така текстът противопоставя драматично два мотива: за живота-свръхсмисъл и за вярата-свръхценност. Финалът обаче изтрива очертаното противоречие, защото се оказва, че вярата на лирическия герой е насочена не към нещо друго, а към самия живот, но не настоящия, а бъдещия (моята вяра, че утре животът ще бъде по-хубав, по-мъдър). Така още първата творба на Моторни песни противопоставя двете противоположни екзистенции на Вапцаровата лирика настоящия и бъдещия живот. Битието на лирическия герой е драматично духовно пътуване между тях от отчаянието в миналата и настояща действителност към намирането на смисъла на съществуване.