Човекът и градът в цикъла Зимни вечери

от Христо Смирненски

/интерпретативно съчинение/

Напуснал като дете родния си град Кукуш , Христо Смирненски опзнава града като зловещо място на бедността , отчуждението и страданието.Личните наблюдения на автора в крайния квартал на София ,Ючбунар,лишенията и недоимъка в неговото семвйството,както страданието и болестта на събратята му,валнуват поета.Неговата тъга се излива в стихове,елегични,както живота в града.

Цикълът Зимни вечери отразява съпричастието на автора към хората на града.В шумния и разбулен град символ на злото и мъката,човешкият живот се обезсмисля и разтапя в калта настраданието и бедността.В своята зловеща студенина градът превръща обитателите си в жертви.Безработни бащи,отчаяни майки,бродещи старци и бездомни деца са обречените жители.В Зимни вечери лирическият герой не само наблюдава и описва,но и състрадава на угнетените като техен брат по съдба.

Лирическият герой идва от крайните квартали,познава бедността и отчаянието,той вижда града като черна гробница.Употребата на съюза и създава впечатление за мъртвешка тишина и злокобна пустота.Пуст и мрачен е гардът, лишен от човешко присъствие,поради което се отличават отделните детайли от пейзажната картина.Сградите гледат с жълти стъклени очи,а оскрежената топола призрак сякаш в сивата мъгла стърчи.Самата зрителна картина е озвучена от снега ,който хрупа с вопъл зъл и глух.Алитерацията на съгласните р,с,т и асонансът на ъ,у създаватусещането за смразяваща и зловеща мелодия на града.Цветова та гама вжълто и бяло разкрива града като лишен от живот,от надежди и радост свят.

Алегоричната представа за луната разкрива мъчителните човешки драми на гаснещата младост и разтапящиа се в стардание живот.Мъглата чрез безпътните си мрежи прави гарда още по-мрачен и и зловещ.Тя е символ на безпътицата и присъства във всички картини на страдание в цикъла Зимни вечери.В мъглата жълто-пепелява всичко изглежда