Да бъде ден! така се нарича единствената приживе излязла през 1922 г. лирическа стихосбирка на Христо Смирненски, приела заглавието на първото й стихотворение.

Да бъде ден! говори за сериозна поетическа школовка и мирогледно израстване на младия автор. В нея се откроява творец отразяващ динамиката на обществената действителност и големите проблеми на епохата, вживявайки се сърдечно в съдбата на обикновения човек.

Стихосбирката съдържа 31 от най представителните стихотворения на Смирненски : Да бъде ден!, Ний, Безименните души, Улицата, Утрешният ден, Братчетата на Гаврош, Старият музикант, Уличната жена, Цветарка, Въглекопач, Смъртта на Делеклюз, Северно сияние, Северният Спартак, Москва, Червените ескадрони, Бурята в Берлин, Роза Люксембург, Карл Либкнехт и др.

Да бъде ден! съдържа в синтез двете основни смислово емоционални ядра в поетичния сборник светът на страданието на социално онеправданите и светът на бунта срещу веригите на социалната зависимост. Тези две теми темата за страданието и темата за бунта, са основни не само за тази стихосбирка, но и за всички останали публикувани стихотворения на поета извън нея.

Страданието е визирано в лиричната творба Да бъде ден! чрез метафорични образи, носещи усещането на злощастие и смъртна заплаха:

Нощта е черна и зловеща,

нощта е ледна като смърт.

В разкъсаната черна гръд

струи се бавно кръв гореща.

В тази картина се създава внушение за страдалческия живот на хиляди човешки същества, подгонени от яростта на Златния бог. Измъчени и изтерзани жертви, те не понасят обаче мълчаливо и покорно нещастната си съдба. Във връзката с нощта се включва контрастният образ на Светлина. Това е жадуваният бряг, към който се стремят душите на страдащите. През сълзи и кървав гнет, / през ужаса на мрак студен в гърдите им пламти копнеж за светлина, гори жажда за въздух, мечта за човешко щастие. Този копнеж, излял се