Човекът, хората, народът в На прощаване от Христо Ботев

Стихотворението На прощаване на Христо Ботев е дълбоко съкровена и в същото време изключително мъжествена творба. В нея звучи гласът на един велик революционер, превърнал се в легенда за поколенията. В тази поема са разкрити борческите устреми на героичното Ботево поколение.

Човекът, хората, народът... един богат човешки свят, който завладява и покорява. От една страна е Ботевият герой - Човекът с главно Ч, родолюбецът, патриотът, свободната личност, за която щастието е възможно само чрез щастието на хората които обича, чрез щастието на своя народ. А от другата страна хората от патриархалния свят, хората, потънали в океана на робските мъки и неволи. Само една изключително силна личност може да се отърси от бремето на тиранията и безрезервно да окликне на повелята на времето, да поеме страшния, но славен път на борбата в името на цял един народ. Трудно можем да си представим по-съвършено единство между личност и народ единство на съдба, чувства и идеал. Човекът, хората, народът, сякаш са се слели в едно със своя гняв и умраза към турската тирания, със своята безмерна обич към всичко българско и свободата.

Ботевият бунтовник избира страшния път на борбата, защото той единствено води към осъществяване на най-светлия идеал свободата на българския народ. Това е път на саможертвата, на подвига. Смъртта в името на свободата е осъзнат дълг. Такава смърт е възвишена величава. Тя ще вдъхновява за борба идните поколения, ще бъде пример за достойно човешко поведение за цял един народ през вековете.

Тежък жребий, но не заради самата смърт, а заради болката, която бунтовникът ще причини на майка, братя и любима, с решението си да тръгне по пътя на борбата. Лирическият герой изтъква пред своята майка причините, накарали го да стане хайдутин, ...бунтовник. Турската тирания е обрекла на изгнаничество най-будните народни синове. Използвайки думи от народната лексика кълни, проклинай , черна прокуда , синонимните глаголи ходим, скитаме ,синонимните епитети немили, клети, недраги ,поетът разкрива тежката участ на най-будната част от народа, най-достойните синове революционната емиграция. Нежният тон, с който бунтовника утешава своята майка, се заменя с гневен, заклеймяващ. Робската неволя е причина за раздялата с най-скъпите за него хора.