Мария Станчева- Х в клас

Човекът демиург

Всеки човек е творец. Не вярвате ли? Огледайте се ,това е толкова очевидно! В своя съзнателен живот всеки от нас непрестанно твори. Твори, когато подрежда мислите в главата си, за да достигне дадена цел. Твори, даже когато измисля някое нелепо оправдание за недостойна своя постъпка. Наблюдавали ли сте едно малко едва проходило дете, което се опитва да достигне любимата си играчка, поставена нависоко? То проявява такова усърдие и изобретателност, но в края на краищата успява и се чувства гордо с това. Примери в тая насока могат да се дадат много.

За да твори, човек трябва да бъде свободен, да вярва в собствените си сили и възможности. Нужна му е ясно начертана цел и упоритост. Творческата дейност на човека е продължителен и труден процес. Самият творец може да носи съзнанието за значимостта на своето дело или пък да се смята за белязан и вдъхновен от Бог и да не се признава като демиург.

Според античните идеали човек трябва да притежава и физическа, и нравствена красота. Човекът творец през тази епоха е подчинен на епикурейския начин на живот живот отдаден на плътски и духовни удоволствия. Словотворчеството служи не само като познание за света, но и за естетическа наслада. Античният творец е горд със своите постижения, бива признат и получава заслужена слава.

За разлика от античните майстори на словото, средновековните такива нямат самочувствието на творци. Те смятат себе си за вдъхновени от Бог, защото Бог е словото, той стои в центъра на света и е основна движеща сила. Никой не може да бъде като него, само той може да твори. Акцентува се на това, че пътят на човека е постоянно жертвено преодоляване на