Човек се ражда два пъти един път от природата и втори път от духа.

Първият път несъзнателно, а втория път - съзнателно и свободно.

( есе)

Всеки човек има баща и майка по плът тези, които съчетавайки себе си в едно са дали неговия живот една тънка книжка, с празни страници, копнееща белите й полета да се изпълнят със съдържание. Родителите създават по своя воля тази книжка и техните упорити грижи и обич запълват първите й страници. Там намират място първата неосъзната усмивка, първото поникнало зъбче, първите произнесени думи, първата плаха крачка Така човек израства, воден от ръце, които подкрепят, насочват и са винаги готови да го изправят, когато падне по пътя. Движи се напред упътван от съвети кое е добро, красиво, правилно и вярно. Приема тези мерки за свои и започва сам да ги прилага.

Някои ден у човека волята му за самоутвърждаване събужда зрънцето съмнение в наложената му матрица за заобикалящия го свят и той започва да си задава въпроси защо така, ами ако, дали не би могло и в търсене на техните отговори започва да пише сам страниците на живота си. Постепенно прави самостоятелен избор, взема свои решения, изживява своите малки битки, победи и поражения. По този път човек открива себе си - дълбините на своята душа. Така открива света и хората около себе си. Разбира, че света е изпълнен с противоречия и парадокси, а нормите и табутата са понятия, които са твърде различни за различните хора. Жизненоважните и необходими неща за едни, са абсолютно немислими за други. Важното за някои е абсолютно без значение за други.

За да формира своята ценностна система човек в повечето случаи се повлиява от средата, в която живее. Но определено и обратният вариант е напълно възможен да си изградиш или да промениш средата, в която живееш, воден от съзнателния стремеж тя да отговаря на духовните ти принципи. Процесът битието да определи духовността на човек се осъществява почти естествено и неусетно, докато обратният вариант е свързан с труд и борба от негова страна. Хората, поели по този път изпитват трудности, но тяхното желание е най-мощният им помощник. Постигайки своята духовна мечта те намират търсената хармония на идеи, идеали и смисъл на съществуването.

В живота се случва битието до толкова да смачка човек, че да го превърне в марионетка. Тогава единствената опора остава духовната сила, която той има. Нея човек е откривал ден след ден, борейки се с трудностите на ежедневието. Тя твори добро, протяга ръка на страдащия, бърше сълзите на плачещия, дава крила на падналия и вяра на отчаяния. Духовната сила расте, когато я раздаваш, тя гори, но не изгаря, множи се, защото се предава от човек на човек. Не може да бъде окована, не е подвластна на време и разстояние. Изправена пред изпитания може да изживее титанични страдания, но ако е истинска ще оцелее и болките ще я направят само още по-голяма. Тази сила може да въздигне човек до неподозирани висоти, да даде тласък за съзидания и благородни дела, да даде сили на слабите със своя пример на дръзновение и смелост.

Духовната сила спасява, извършва подвизи, прави чудеса.