Човек не се ражда личност личност се става в хода на живота, на общуването с другите хора и на решаването на разнообразните задачи, които изникват пред нас. По думите на Жан-Жак Русо ние се раждаме два пъти : веднъж за да съществуваме и втори път за да живеем. Истинският живот е живота на личността. За степента на развитие на обществото може да се съди и по това доколко то осъзнава ценността на личностното начало у човека.

Личност наричаме човека, разглеждан като субект, т.е. като принципно способен да избира своите цели и да насочва своето поведение така, че да направлява хода на собствения си живот, както и да влияе върху света, в който живее, утвърждавайки по този начин своето неповторимо присъствие в него.

Човек е личност, когато е достигнал определено равнище на психическо развитие. Това равнище се характеризира с редица свойства :

1. Интегрираност психическите процеси изразява се във взаимна свързаност на познанието, преживяванията, подбудителните и регулативни процеси у действащия субект;

2. Активност способност да се мисли и действа на основата на собствени принципи, мнения и убеждения, осъществявайки определени цели, като се преодоляват трудностите;

3. Насоченост дейността на личността се ориентира от система от устойчиви мотиви, относително независими от променящите се ситуации, което придава на поведението определено постоянство и предвидимост;

4. Дълбочинни смислови образувания лични значения, които придобиват за конкретната личност различните знания, действия и постъпките на другите, разнообразните събития, норми и ценности. Думата любов има еднакво значение за всички хора, но за влюбения тя звучи по-различно, има по-особен смисъл, предизвиква не само мисли, но и дълбоки и силни преживявания;