Човек може да бъде свободен в робство и богат в нищета.

Често животът ни изправя прд множество, не леки избори.Много от тях са свързани с вечния хамлетовски въпрос- да бъдеш ( свободен ) или не .; да бъдеш ( материален ) или не ..И по какъв начин да постигнеш своята вътрешна свобода и своето вътрешно равновесие на ценности и желания, така че това да не стане с цената на жертване на съществени за нашия живот условия и елементи.Аз вярвам, че хората могат да направят живота си, такъв какъвто искат да бъде, въпреки робството, което съществува, дори и днес, но под други форми и нищетата.

Същината на темата се състои в двата основни парадокса в заглавието: свободен в робсто и богат в нищета .Сами по себе си това са антоними, защото както свобдата е в противовес с робството, така и богатството е в противовес с нищетата.

Въпросът, който си задаваме е: До колко съм свободен аз? .Мисля, каквото искам, оспорвам това, което не ми харесва, боря се за правата си и тези на онеправданите.Тепърва започвам да се сблъсквам с неправдата в света и живота.Почти нищо не съм видял от суровата действителност.Признавам малкия си житейски опит, но слядя какво става по света.Всичко се осовава на това- да се бориш за свободата на личността или да робуваш на нечии интереси.В първия случей цената, която плащаш за свободата и правдата си е: изолораност, апатия от страна н ахората, самота , неразбиране или присмех.Но както е казал Жак Амио:

Свободният човек може да бъде пленник, но не и роб.

Никой не би могъл да покори онзи дух жаден за правда.Свобдният дух- това е най- голямото богатство.

Великата и безсмъртна творба на Даниел Дефо Робинзон Крузо дава на своите читатели един конкретен пример за човек, който е поробен от собствената си съдба на самотен остров цели 28 години.Той казва:

., чувствах се затворник, хеърлен зад вечните решетки и ключалки на океана и безлюдната пустош, погубен завинаги...С помощта на божието слово, по- конкретно, чрез фразата от светото писание: Няма да отстъпя от теб, нито ще те оставя! , достига до извода, че е възможно да е по- щастлив в пустощта и самотата, отколкото би бил някъде по света, в някакво друго положение.

Пример за хора в робство, които въпреки този факт са свободни по душа, са българските патриоти Ботев и Левски.Ботев е казал:

Само онзи, който е свободен, само той може да се нарече човек, в пълен смисъл на думата, а който умре за свобода, той не умира само за своето утечесто, а за всичкия свят.

Левски от своя страна защитава твърдението си, че:

Всичко се състои внашите здружни сили, срещу тях н еможе да противостои най- силната стихия.Никой не ще противостои на стихията на народа ни да живеем свободно, независими и обединени.

Без съмнение материалното състоябие и просперитет на даден индивид играят голяма роля във формирането на неговото самомнение.Това не винаги е правилно от психологическа гледна точка, тъй като често наблюдаваме случай на заможни,