Човек е свободен, но навсякъде е в окови

Свободата съпътства живота на човека. Всеки човек има конституционното право да бъде свободен. Когато човек е свободен, той усеща щастие, волен е като птица в полет, смее се...

Но въпреки всичко той, човекът, не е напълно свободен той е в окови. Тези окови са моралните, обществените и личните задръжки; страхът пред новото, пред непознатото и пр.; препятствията, поставяни от околните, с цел да объркат нашите планове.

Да вземем например ежедневието в България. Има хора от различни етноси българи, турци, евреи, арменци, японци, руснаци, македонци, чехи, германци, англичани, сърби, гърци, цигани... В България циганите (т. нар. роми) се мислят за господари на положението. Докато хиляди българи гладуват и просят за залък хляб, търсейки капчица надежда за по-светло бъдеще, така наречените роми не си плащат ежемесечните сметки за вода и електричество, да не говорим за огромните данъци и такси.

Те са имунизирани срещу глоби, наказания, законът (в България съществува тази дума, но досега не съм видяла да има някакво доказателство, че наистина го има, а не е само една от думите в речника) не ги преследва.

В същото време плачат (чак се съдират от рев) за пари и помощи и правят мили очички на Г-н Финансовия министър, на Г-н Президента, на Г-н Премиера... В последствие на това получават всеки месец огромни суми пари, продукти и провизии за зимата дърва, въглища и др.

А майка ми, която е безработна, подаде молба са социална помощ, но © казаха да идва шест поредни месеца, за да могат да я регистрират. Казаха © още да си намери работа междувременно, за да могат да я отметнат от списъците си (бях свидетелка на казаното от Бюрото по труда в града ми). И ако това не е етническа дискриминация?! Сякаш безмълвно ни се казва: Вън! Не ни губете времето! Не ни трябвате! Вие сте БЪЛГАРИ! Да живеят ромите и останалите етноси!

Да, бе, как ли пък не!

Няма да оставя България да затъне в калта, докато онези цигани от махалата си търсят права, които не притежават.

Нямали пари?! Живеели в схлупени къщички?! Били бедни?! Да, бе, повярвах им! Да не съм превъртяла?!

О, не, все още съм с ума си! И точно затова си задавам следния въпрос: Щом нямат пари, живеят в схлупени къщички, щом са бедни, защо всеки срещнат циганин (извинявам се, но не мога да ги нарека роми, те са си просто това цигани) върви по улицата, по площада, или седи в кафенето, пие кафе и