Човек е свободен, когато е принуден да се подчинява на закона, а не на друг човек

Това е реплика на световноизвестният женевски философ Жан-Жак Русо. С тази негова мисъл, той акцентира върху едно от основните пожизнени права на човека - това той да разполага със своята свобода.
В днешно време свободата е едно неограничено право, с което всеки човек разполага, както сметне за подходящо. Робството е останало в миналото, днес всеки човек има право да отстоява себе си и да защитава своето достойнство, гражданите имат своя неприкосновена собственост и разполагат с живота си както те си преценят. Пълноправният член на една държава се ползва от благата и привилегиите предоставени му от нея, но задължително трябва да спазва и законите на тази държава.
Всеки се ражда свободен, но тази свобода не е абсолютна. Границата, която дели свободата от безредиео са законите. Тези писмени рестрикции предпазват едно общество от хаоса, който би се породил от липсата им. Държава без закони би представлявало едно бедствие, което не би изтраяло дълго на този свят. Беззаконието би погубило и най-силно икономически развилата се страна. Липсата на конституция би довело до масови безредици. Например, ако убийствата не бяха незаконни, в този случай би било в сила Око за око, зъб за зъб, такава държава не би се задържала дълго време на световната карта. Също така едно общество без някаква забранителна граница няма как да развие стабилна икономика, поради факта, че корупцията и кражбите биха били често срещано явление. Тези и много други следствия от липсата на закони ни показват колко са ценни те за нас и, че нашата свобода е немислима без тях.
Думата принуден по принцип не се свързва с нещо положително, но в този смисъл е точно обратното. Да бъдеш принуден да спазваш закона означава да си свободен. Законите показват на човека пътят към свободата, единственото условие е той дане се отделя от този път. Правосъдието произхожда от правилното тълкуване на законните норми, чрез тези норми се осъществява правосъдието. Без правосъдие хората не могат да бъдат оценени правилно и според делата и постъпките си. Неморално и незаконно би било човек да предписва дела на друг човек на свое име, за това съществува патента. Правото на един човек да създаде нещо или да постигне дадена цел се защитава именно чрез закона. Хората са свободни да мислят и да изразяват своето мнение без да ограничават словото си. Мнението на един човек е неограничено. Никой не се притеснява, че това което изявява може да е подсъдимо или от това да зависи здравословното му състояние. Свободата на лично мнение също е под закрилата на закона. Без закон би могло да се създаде например етническо напрежение в дадена страна, за това някои държави забраняват да се произнасят етническо обидни думи в национален ефир или да се пишат в национална преса. Писането или говоренето на такива неща би довело до сериозни конфликти. Осмиването на нечия вяра също се счита за незаконно, защото всеки е свободен да упражнява своята вяра свободно. Този закон важи особенно силно за мюсюлманската религиозна група. Някои думи, които биха могли да накърнят нечие достойнство също са недопустими за изразяване свободно по медиите. Целта на законите в този случай е да предпази от създаването на напражение в дадено общество.
Законът осигурява почти идеалната свобода на дадена личност, но само при едно условие - тази личност да спазва коректно законите на Конституцията на територията на държавата в която се намира. Би било чудесно всички да спазват законите и да цари идеалният ред в едно общество, без убийства, грабежи, корупция и прочие, но това разбира се е невъзможно. Всяка роза си има бодли, така както всяка държава си има престъпници. Престъпниците са тези хора, които не спазват законните норми на