Чорбаджи Юрдан

1.Първата поява на героя е в V глава на романа У чорбаджи Юрдана

Собственото име на героя е с библейска препратка-/Йордан-свещената река,в която Йоан Кръстител е кръстил Иисус/,а фамилното Диамандиев е свързано с гръцката думадиамант-скъпоценен камък.

Знаково името би трябвало да носи заряда на библейската мъдрост, но в спецификата на Вазовия роман е натоварено с отрицателен заряд.

В сцената на гощавката Вазов представя героя чрез пряка характеристика,включваща портретно описание и пряка характеристика-...болнав,намръщен и нервен...-лаконизмът в портретуването издава негативната авторова оценка ,подсилена и от последващия коментар-..които направиха грозно това име.

Богат на имане и на челяд чорбаджи Юрдан е тачен ,но и необичан от никого.

Авторът не спестява факти от миналото на героя ,за да увери читателите,че действително чорбаджи Юрдан е целокупен човек на миналото-Стари неправди и грабителства над сиромашта,братувания с турците-миналите грехове на героя обясняват постъпките му в хода на повествованието.

Достолепната му възраст не оправдава негативното отношение на Вазов,въпреки че в настоящето героят не прави или не може да прави зло.

Именно принадлежността му към миналото-социална и духовна-го сродява с Кириак Стефчов,към когото не крие доброто си мнение и разположение,дори го готви за бъдещ зет.

Д-р Соколов огорчено споделя пред Огнянов,че Лалка/дъщерята на чорбаджи Юрдан

,в която е влюбен,благоговее пред волята на баща си и той не би я питал за чувствата й.

Отношението на героя към подготовката на въстанието е показано подробно в главатаДва полюса от втората част на романа.

Физическата болка ,която го измъчва ,го прави още по-раздразнителен и нетърпелив.

Иронично пренебрежителното му отношение към кроткия му зет Генко Гинкин ескалира в луда ярост към собствената му дъщеря Гинка,която не се страхува да се изправи смело срещу гнева и страха на баща си и не се поколебава да меси пексимет за юнаците.

Грубите думи ,които отправя към Гинка-мари,магарска дъще,въртоглава куфалнице,хайдутаците,нехранимайковци,лудетино,кучка недна- не са думи на любящ и загрижен баща ,а израз на онзи атавистичен страх от по-смелия,израз на страха на роба,който не смее да вдигне глава.

Пъшка обезсилен и възмутен ,че точно семейството,на което е домовладика,е прекършило волята му ,тръгнало е да сваля султана.