Чичовското и нечичовското във Вазовата поезия

Голямата тема в творчеството на Иван Вазов са България и българинът. Авторът се вълнува от историята, духовността, езика и природата на българския човек. В неговите произведения се срещат различни герой. Като творец Вазов се стреми да открие онези трайни елементи на българския бит, които формират етностния ни характер. Без творби като Под игото, Немили недраги, Епопея на забравените нашата представа за величието на българското възраждане би била много по-бедна. Чрез тези произведения Вазов възпява подвига на героични личности и обрисува вярна картина на онези решителни и напрегнати дни.

В повестта Чичовци авторът се стреми да разкрие националния характер на българина. Герои на Чичовци са хората, приели за своя единствена съдба оцеляването. Характерни черти на ежедневието на онази епоха били скромното съществуване на малките хора, дребните им страсти и сблъсъци. Чичовците не са герои като тези, в които възрожденската литература интерпретира темата за българския патриотизъм. Те са нашенци, затворени в ограниченото пространство на родния бит, в който желанието да оцелеят доминира над родолюбието. Чичовците спорят в Джаковото кафене и не зачитат мнението на другите. Те са Галерия от типове и нрави български в турско време. Единственото нещо, по което си приличат е реакцията им при появата на онбашията. Тогава рефлексът им за самосъхранение надделява. Чичовците се чувстват конфортно с ограниченото си мислене и простото им ежедневие. Тези хорица нямат нищо против промяната, стига да не участват в нея.

В повестта Чичовци , се разглеждат от позицията на битовия, нормалния човек. Действителността на оцеляването е основна тема в творбата. Въстанието е символично разрушаване на един приет за нормален човешки ред. Вековете са запечатали покорството дълбоко в душата на роба; той се е научил стриктно да спазва сценария на своето поведение, знае какво му е позволено да прави и какво не. Най-големият проблем на роба е,че не може да повярва в свободата и робството за него е единственият възможен свят. В този свят единствената цел на съществуването е оцеляването и всяка мисъл е подчинена на тази цел.

Думата чичовци назовава обобщен герой - Вазов ги възприема като прости хорица, отделени от големия свят и културата и затова често ги иронизира.

В средата на повестта стои кавгата между Варлаам Копринарката и Иван Селямсъза. Тази разпра за един съседски капчук озлобява тия наивни и добри инак хорица . Тези възрастни мъже се карат, като незрели деца, пакостят си и си отмъщават един на друг. Причината за това е в техните изостанали разбирания за чест и достойнство. Конфликтът между героите, както и всички останали сблъсъци, се осъществяват само на езикова ниво. Словата е стихията на чичовците. Чрез него те реализират стремежа си за самоизява. При липсата на истински схватки битката за капчука се превръща в истинска вендета, макар че жертвите са само вапцаната котка и осквернената порта. Чрез речта авторът разгръща същността на своите герои; тя е основното средство за индивидуализиране на човешките характери.

По онова време християнството било това, което запазва българското съзнание. Въпреки това разговорите на чичовците в църквата са свързани със съвсем различни от Бога неща като техните отношенията към съселяните им.

Макар действието да се развива по турско време, в повестта игото е изразено само чрез неистовия страх на българите от турците. Той кара чичовците да живеят в своя си спокоен свят без да прекосяват границите му като се опълчат на поробителите. Страхът свързва нашенците и показва тяхната двойнственост - "Не се бойте, братя,