ЧИЧОВЦИ

Чичовци е адна от най-представителните литературни творби на Ив. Вазов. Повестта насочва читателя към един отдавна изчезнал свят, който носи своята специфична и неповторима същност. В нея се описват нрави, взаимоотношения, бит речивш характеристики за епохата, от която са те.Едновременно с това Вазов съпоставя моралния облик на времето, в коео е създадена творбата след Освобождението-време на практическия человек, на лъжепатриотизма и апатията.

В повестта Вазов представя живота на българите под игото, но в по-необичайна светлина-без патриотичния патос, без героичните идеи като идеал заподпажание. В Чичовци той разкрива атмосферата на предосвобожденския бит и нрави в малкия предбалкански град с добронамерен хумор и носталгия по детството, което се е съхранило в паметта му заедно с незабравимите образи на чичовците. Техният свят е наивно-идиличен, изпълнен с дребни стремежи и амбиции, които не надхвърлят рамките на тяхното общество, отдалечено от големия свят и събития, защото хората в него все пак са част от един поробен народ. Затова основния тон в повестта не е сатиричен, смехът не е изобличаващ.

Пороците и слабостите на героите Вазов ги подлага на присмех, но с искрена симпатия към тях. Така аторовото послание е, че чичовците не са чак толкова недостойни хора, че поведението им е плод на историческите обстоятелства и време, както и на ограничената им връзка със света извън техния градец.

Героите приемат плахо настъпващите промени, изразяват сдържано и предпазливо патриотичните си пориви, но от сърце желаят свободата на българския народ. Сериозното и смешното са в единство в повествованието. Драматичното в събитията отстъпва място на комичното и се проявява в житейските ситуации на героите. Смехът носи пречистваща сила и е коректив на човешките слабости и пристрастия. Смешното и сериозното са породени от разминаването между великото и дребнавото, между възвишеното и битово принизеното, между желанията, мечтите и готовността за изпълнението им. Културната изостаналост се разминава със самочувствието на героите, които се възприемат като учени и много знаещи хора, които спорят ожесточено и вярват в правотата на думите си.

Чичовци е повест за най-незначителното в историческото движение на епохата. Персонажите принадлежат към различни съсловия на градското общество. Колкото са типични като образи, толкова са и различни като характери и житейска философия. Общото между тях ги сродява и ги прави чичовци на една епоха.

ВАРЛААМ КОПРИНАРКАТА свързваме с навика му да не се разделя нито зимата, нито лятото със салтамарката си. Носи широкодънести