съществуванието на Чичовци има нещо животинско, инстинктивно, дори диво. Може би затова са толкова обичани. Но те ще оправдаят читателското доверие, защото тепърва ще докажат, че са толкова земни, колкото и необикновени.

Именно това е целта на писателя да издигне своите герои, за да може по-късно да ги свлече тотално в плоскостта на жалкото и безперспективното.Чичовци са образи, които съвременния човек би определил като странни птици. В действителност те наистина са странни. Живеейки в една затворена общност, те са максимално изолирани от света и реалния живот. Положен в ограничени обеми, животът им атрофира и се превръща в малък живот. Ражда се алюзията, че Чичовци съществуват като еснафи в мястото, където времето дефакто е спряло. И изведнъж в контраст с изолацията това място носи истинско, свое и много земно име Сопот, наречен още Бяла черква. А там времето не е спряло. Напротив! Чичовци дори си имат две времена български и турско време. В турския часовник се оглежда робството, което не попада в преки изображения, а личи от внушението на сраха, дълго наслояван в душите на хората. Българското време е това, което Вазов използва като средство да помести в повестта обновителния дух на новото. Чичовци е повест, в която старото и новото са неразривно свързани. В нея старото е начало, а новото край или обратното. Всъщност в това произведение сякаш всичко е наобратно, наопаки, защото малкото е представено като голямо, а голямото е принизено до такава степен, че дори го няма.

А какво всъщност е голямо за малкия човек може би малкото за големия човек. И това е наистина така. За да разкрие контрапункта между голямо и малко, Вазов умишлено поставя в началото на повестта една стара комшийска кавга за капчук и още по-странното е, че тя е завещана от бащите им. Това е разпрата между Варлаам Копринарката и Иван Селямсъзът. Недоразумението внася квазиприключенска окраска в действието. Но за Чичовци тази съседска вражда не е само центална интрига, а въпрос на чест, както проличава от думите на Селямсъзът: Не возприемам .... да ми стори това безчестие на портата... дето ми обезчести фамилията! Ето какво причинява един обикновен гръбнак от риба, погледнат през малките очи на героите.....