ЧИЧОВЦИ

Кое произведение е върхът във Вазовата художествена проза? Но не като идейна и национална значимост, а като изкуство и майсторство, като умение на писателя да пресъздава чрез своето слово света! Отговорът е винаги Чичовци. Няма друга подобна творба в българската литература, наситена с толкова много движения и светлини, с пластично изображение, където словото измъква живот от всеки детайл. Ето това са Вазовите Чичовци.

Чичовци е повест, която Вазов сам определя като картинка или още по-сатирично като комедия, разкриваща малкия живот на малките хора. Ала главната роля играят необикновени герои Чичовци, които са типични представители и съхранители на чичовщината. Изпавен пред тези музейни лица, читателят е способен винаги да открие нещо привлекателно, а самият автор е склонен към симпатия, защото Чичовци са не само необикновени, но те водят неземен, някак космически живот. За тях миналото е всекидневие, а историята бит. Именно историята е тази, която поема върху себе си отговорността за тяхната духовна изостаналост като ги обгръща със снизходителния смях на бъдещите поколения.

И това наистина е така! Чичовци е повест, която несъмнено приковава и ще приковава погледите на поколенията, не само защото побира между кориците историята на една епоха, но и защото отразява мнението на самия автор, разкрива Вазовите възгледи спрямо живота и света. Отношението на писателя към малките хора е акцентирано още в заглавието на повестта Чичовци, притежаващо амбивалентно значение. Веднъж Чичовци е свидетелство за уважение, почит, дори възхищение, и втори път е ироничен смисъл символ на нещо старо, отминало, отдавна отживяло. Вазовите герои могат да се възприемат или като чудаци, или като вдетенени хора. И в същото време те са такива оригинални българи, които грабват читателя със своето веселие и жизнерадост изведнъж и го въвличат изцяло в техния свят. Образите им са едновременно сатирични, но принадлежат и на действителността. Чичовци са потайни и безкрайно разкрити. Но преди всичко те са носители на чичовщината реално погледнато във Вазовите образи личат следи от изостаналост и простодушие, свързани преди всичко с духовния застой и робския страх, и всичко това придружено с детската привлекателна наивност. Но колкото и да са симпатични, животът на малките хора си остава малък живот.

Вазов осъзнава това, ала неговата цел е по-различна. Тя е разкрита в подзаглавието на повестта: Галерия от типове и нрави български в турско време. Галерията алюзира застинали в миналото персонажи, мъртви и музейни лица. Ето тук се преплитат минало и история в живота на Чичовци миналото е турското време, а типовете и нравите са тези, които ще останат завинаги в историята, но в историята на литературата, разбира се. Те са елементарни натури, но водят сложен живот както всички българи от своето време. Тези чудновати герои напускат кориците на повестта, за да докажат, че също са част от действителността те също са живи същества, всекидневието им е придружено с много проблеми и премеждия, битът им е осеян с динамика и ексцентричност. Но има нещо различно, което прави Чичовци уникални това е необичайното, странното в техните възгледи относно света, защото това са възгледите на малките хора, сковани от атрофията на малките обеми. Начинът, по който Вазов визира своите герои, напълно защитава мотото на Чичовци: Див глог питомно грозде не дава. Изцяло в духа на българщината, това мото алюзира светогледа на малките, който изгражда модела на малкия живот. В