Честта и достойнството ценности, които се отстояват с дела

/съчинение разсъждение/

За Иван Вазов епохата на Възраждането е време на нравствен подем, извор на творческо вдъхновение. Свидетел на небивалия по своя устрем духовен растеж на нацията, поетът създава цикъл от тържествени оди, за да го увековечи за поколенията. Опълченците на Шипка е последната творба в Епопея на забравените не само защото отразява събитията от финала на величавата битка за освобождението, но защото събитията на планинския връх са доказателство, че идеите на всички титани на революционната мисъл са възприети от народа, който в своето съзряване ги превъплътява в дела.

Пътят към безсмъртието извървяват онези българи, за които робството е унижение и срам, а свободата висше благо и чест. В жертвеното и служене те постигат личностната си реализация, а смъртта им осветява пътя на народа от робството към свободата, от срама към славата. Истинската любов към родината се отстоява с дела. Изправени пред нейния строг поглед, българските опълченци съзнават, че им е отредена великата чест да решат с цената на живота си съдбата на отечеството. Така се постига опоетизирането на тяхното дело, осмислено като подвиг. Опълченците на Шипка възхвалява върховата изява на народния героизъм и себеотрицание, които превръщат заветният хълм в национална светиня на българската гордост и слава. Шипка е онзи чутовен връх на героична изява на българите, изпитание на човешкото и националното достойнство, на мъжеството и нравствените сили, родени от безпределната любов към родината, от копнежа за свобода, от волята за победа.

Безспорно въздействието на творбата не може да бъде обяснено без внимателно вглеждане в лирическото встъпление първата от трите тематично-смислови части, които изграждат одата.

Началото на стихотворението завладява с мрачното изживяване на лирическия говорител, породено от спомена на паметни погроми в нашата история. Анафорично употребената частица нека, с която започват седем