Алеко Константинов

Честита нова година

Веселих се и аз заедно с другите, изпратих Старата, посрещнах Новата година и

най сетне, кажи-речи къде съмване, прибрах се в килията си с няколко лева в

жилетката. Под тежестта на благопожеланията и на обилните възлияния заспах

моментално. Едва ли три часа съм спал, когато едно силно почукване на вратата ме

събуди. отворих си очите. Времето прекрасно, като че пролетна сутрин. На вратата

пак: чук, чук, чук!

Кой там - попитах с не съвсем мелодичен глас.

Дръжката на вратата скръцна и една фигура в униформа подаде плахо главата си:

"Честита Нова година!"

- Благодаря. Какво има?

- Нищо - отговаря благопожелателят и без церемонии влиза в стаята, пристъпва

до леглото ми и подава една карта, върху която прочетох думите: "Честита Нова

година. - От раздавача на простата кореспонденция еди-кой си."

- Я ми подайте жилетката оттам - казах аз с достойнство, но свят ми се зави

веднага.

Раздавачът хвана жилетката ми от долния край и всичкото ми богатство се

изтърси на земята. Той се наведе и прибра монетите.

- Колко има там?

- Три лева и 25 стотинки.

- Вземи двата лева и другите остави на масата - казах аз важно, но сам си зная

какво усилие ми струваше този тон.

- Сбогом. Със здраве.

Ами сега? Всичко на всичко ми остават един лев и 25 стотинки. Па като ще се

проточат сега: "на препоръчаната кореспонденция", "на телеграмите", разни

разсилни, коминари, дечурлига. Да не им дадеш бакшиш, ще си помислят, че си

скъперник; да им кажеш, че нямаш пари - няма да ти повярват: как е възможно

такъв важен господин да няма пари. А пък трябва да се заварди и престижът...

Noblesse oblige!... Боже мой, какво фалшиво възпитание! Какво жалко

тщестлавие...

- Чук, чук, чук!

- Кой е там? - питам аз с гласа на заварен престъпник.

- Аз съм господине - обажда се някой зад вратата и влиза раздавачът на

телеграмите, един прегънат от старини бедняк.

Бедняк! Чунким аз съм претрупан с богатства!

- Честита Нова година!

- Благодаря. Я виж там на масата, има ли пари - казвам аз с глупаво престорен

глас, като че не зная за печалния остатък от един лев и 25 стотинки.

- Има само един лев и гологани.

А-ха! Само! Значи ще бъде недоволен от един лев.

- Е, че кой ще става сега. Вземи лева, аз сетне, друг път... - казах аз