Творчеството на Стендал е сред големите постижения на френската литература от първата половина на XIX век.Той е един от първите автори, постигнали успех в създаването на социално-психическия роман основна жанрова форма за художествено отражение на социалните контрасти в действителността от този период. Стендал се страми да отрази реалния психологичен отзвук на времето в душата на своите герой.

Личната човешка драма, на главния герой в романа Червено и черно, Жулиен е художествен израз на основните тенденции в обществения живот на Франция в навечерието на Юлската революция от 1830. Творбата не случаино излиза същата година и се превръща в художествена хроника на социалните противоречия, довели до падането от власт на аристократичното съсловие. Стендал се интересува от социално-психологичните мотиви на съзряващият бунт в човешките души. За това говорят и преживяванията на неговия герой.

Жулиен Сорел е син на беден дърводелец от малкото градче Вериер, но то може да бъде всяко провинциално градче, тъй като името е измислено от автора. Така мястото на действието, където са разгърнати по-голяма част от събитията в сюжетната хронология на романа, е не само условно посочено, но и типично обобщено. Съдбата на младия Сорел е въплащение на общото и типичното като историческа и екзистенциална перспектива за живота на цяло поколение. Това са млади хора, които нямат избор. Жулиен Сорел също. Но той е горд, амбициозен, ясно съзнаващ духовното си превъзходство над другите. Вярва в своя успех, независимо от плебейския си произход и липсата на каквато и да било социална и обществена алтернатива.

Той е пламенна натура. Надарен е с въображение и физическа красота. Твърдо е решил да се издигне в обществото, н съсловните различия му пречат. Първият случай, който му преодоставя животът, е да стане възпитател на децата на г-н дьо Ренал кмет на малкото провинциално градче Вериер. Младият човек трябва да докаже значимостта на своята личност, да съдят за него според възможностите му и да го приемат като равен. Отхвърля съсловния предразсъдък за наследени или отказани по рождение възможности за развитие като отживелица. Човешката му гордост се бунтува и той се се бори за своето лично щастие. Животът му започва да наподобява бойно поле. Всеки ден сякаш влиза в сражение защитава своите принципи за хуманност и свободна изява на личносста. Разчита единствено на себе си. Желанието му да победи е равно по сила на човешката му гордост. Тя е неговият вътрешен мотив за действие. Самоанализира поведението си и прави равносметка на постигнатото, за което говори самият герой:

Аз спечелих едно сражение..., ...ето ти още една победа.

Жулиен Сорел е наистина амбициозен млад човек, но той има богата и сложна душевност. Неравностойното му социално положение го наскърбява дълбоко и той е изпълнен със съмнение както към себе си и своте възможности, така и към всички заобикалящи го. Той не вярва в искреността и добрите им намерения. Затваря се в себе си и гледа с презрение на всеки, проявил по-голям интерес към него. Жулиен Сорел не вярва и на искрената и чиста любов на г-жа дьо Ренал, която го обича с неподправеността на първото истинско влюбване. В емоционалната връзка със съпругата на кмета героят открива възможност да унизи достойнството на уважавания общественик на Вериер. За Жулиен, уязвен от бедността си, г-н дьо Ренал е обществен враг и той трябва да бъде победен, като нарани личната му гордост. Това е нов вид сражение и битка за признаване на човешките му права. Но същевременно е и своеобразно отмъщение за отнетото социално щастие на неравнопоставеният и ограничен в перспективите си за развитие човек. Това всъщност е уязвеното самолюбие на героя, който се ласкае от възможността да отвърне с презрени на богатия, унизил го с високото си обществено положение, недостъпно за него плебея. Водещ мотив в дадения случай е унизената гордост на бедния, без знатен произход човек.